Искаше ми се да можех, да танцувам заедно с мислите ти, под ритъма на твоите чувства изписвайки дъждовна дъга, от цветните ни стъпки. Погледа ти, като магнит ме подканяше, да взема с четка от тази палитра и да изпъстря сърцата ни във вълшебен свят, на който дори Алиса би завидяла...
Искаше ми се да вляза в теб, за да прочета душата ти като книга, да разлиствам страниците ти от мисли и чувства, да разкрия един, и два, и три, и всичките ти листа живот, с преживените ти радости и нерадости, с болката ти и щастието ти, със стремежите ти и безнадежността ти, с успехите и провалите ти... да приседна там, до сърцето ти и унесена от омайната му песен, да ти разкажа за себе си, за моята душа, за да мога със споделенето в този миг безвремие, да спечеля доверието ти, и ти разкривайки цялата си вселена пред мен, разсъбличайки ризите си от минали преживявания, да откриеш в откритостта си на настоящето, спокойствието което винаги си търсил.
Но... аз се загубих в очите ти, загубих се по детски глупаво, и потръпна уплашено сърцето ми. Уплашена, че не те намирам, уплашена от тъмното, там в мястото между зениците ти и твоят вътрешен свят, не достигайки дръжката на вратата, за да я открехна и да се вмъкна зад нея в храма ти, при теб, при светлината, бях засмукана разочаровано назад... видях ни отново един, до друг, с кръстосани погледи, до слуха ми достигна шепотът на очите ти. -Не се страхувай, аз ще оголя душата ти, ще разсъблека страха ти от нея, и изгаряйки го в страстта ни, ще те науча как смело да ме обичаш.
На Б.Б.
05.09.2013