С чаша сутрешно кафе, заставам пред прозореца с купища въпроси, породени от просъниците ми и моето обичам те родено в тях. Раждащият се нов ден с утринна чувственост, ярко оцветена в оранжево, от изгрева показващ се високо в хоризонта притегля мислите ми далече от онова място между будността и съня, което всяка сутрин нашепва на сърцето ми любовта ми към теб.
Защо те обичам?
Дърпам пердето и се вглеждам в необятността на всичките възможни отговори на този въпрос. Протягам въображаемо ръка и започвам да търся правилното листче с верният отговор, иска ми се да мога наистина да бръкна в купа от сгънати хартийки и да изтегля една от тях, която след като развия да ми разкрие случващото се с мен.
Но, не... не е толкова лесно и просто, защото понякога има въпроси на които няма логични отговори.
Разбрах, че не е необходимо да знаем някой неща за любовта, защото тя обича сама да дирижира и зашлевява плесница на невежите люде които дръзват да я контролират. Аз бях такава-мислих, че ще мога да я променя по мой сценарии, но не успях да я пренапиша, опитах се също да я игнорирам, но тя като вирус влезе във всяка клетка от моето тяло, и единственото нещо което ми остана бе да я приема вътре в мен и да свикна с нея да живея.
Да, любовта! Как, го прави? Не зная, но има силата да властва над нашите мисли и чувства. Велика е! И е толкова неразгадана с всичките тези въпроси които поражда в нас.
Защо те обичам? Отпивам глътка кафе и продължавам да се взирам навън. Защо ти, защо не някой друг? С какво си по- различен, че тя любовта посочи теб на моето сърце? Защо, всяка сутрин се събуждам с това "обичам те"?
И още въпроси, въпроси, въпроси... и знаеш ли всякаш, че вече не са ми необходими отговорите за тях.
Но по късно, докато пиша тези редове си казвам, може би любовта чрез теб ме учи да обичам, но не просто да обичам, а ДА ОБИЧАМ, теб, себе си, него, нея, целият свят...
На Б.Б.
27.09.2013
Защо те обичам?
Дърпам пердето и се вглеждам в необятността на всичките възможни отговори на този въпрос. Протягам въображаемо ръка и започвам да търся правилното листче с верният отговор, иска ми се да мога наистина да бръкна в купа от сгънати хартийки и да изтегля една от тях, която след като развия да ми разкрие случващото се с мен.
Но, не... не е толкова лесно и просто, защото понякога има въпроси на които няма логични отговори.
Разбрах, че не е необходимо да знаем някой неща за любовта, защото тя обича сама да дирижира и зашлевява плесница на невежите люде които дръзват да я контролират. Аз бях такава-мислих, че ще мога да я променя по мой сценарии, но не успях да я пренапиша, опитах се също да я игнорирам, но тя като вирус влезе във всяка клетка от моето тяло, и единственото нещо което ми остана бе да я приема вътре в мен и да свикна с нея да живея.
Да, любовта! Как, го прави? Не зная, но има силата да властва над нашите мисли и чувства. Велика е! И е толкова неразгадана с всичките тези въпроси които поражда в нас.
Защо те обичам? Отпивам глътка кафе и продължавам да се взирам навън. Защо ти, защо не някой друг? С какво си по- различен, че тя любовта посочи теб на моето сърце? Защо, всяка сутрин се събуждам с това "обичам те"?
И още въпроси, въпроси, въпроси... и знаеш ли всякаш, че вече не са ми необходими отговорите за тях.
Но по късно, докато пиша тези редове си казвам, може би любовта чрез теб ме учи да обичам, но не просто да обичам, а ДА ОБИЧАМ, теб, себе си, него, нея, целият свят...
На Б.Б.
27.09.2013
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/