автор: Албена Андонова
толкова синьо и толкова индигово като безкрайно небе...
преброих един и два и три и колко още листа и колко още дни...
...изписаните думи левитираха в индигово синьо...толкова синьо и толкова индигово като безкрайното небе отпечатвайки себе си в листата бяло отражение. започнах да разлиствам, един и два и три и колко още листа и колко още дни... страниците добиваха различни образи взаимосвързани един с друг, като от пъзел игра но подредена предварително. някой картини-изживяните дни които обичах ми харесваха,някой не ми допадаха и ме стягаха в гърлото... хартията шумеше в тона на живота. наситено миришеше на натурално индигово мастило запълвайки до ента степен ноздрите ми със замайващата ме в транс миризма. взех тетрадката и я използвах за ветрило, вятарът образувал се от нея прогони въпросителното незнание дарявайки ме с дъх на прозрачно бяла опитност, която запълни дробовете ми. погледнах поизмачканата тетрадка и отново разлистих ... изображенията бяха същите индигови ситно написани букви без интервали между тях. откъснах 1 лист,2,3... продължавайки така до края,след което безразборно ги разместих като тесте карти. вече знаех че мога да пиша какъвто си искам сценарии, аз избирам началото и края... поставайки тетрадката обратно на мястото й разлях без да искам шишенцето с мастило което бе поето като попивателна хартия от нея размазвайки образите превръщайки ги в индигово синьо...
и всичко беше толкова синьо и толкова индигово като безкрайно небе...
колко е лесно да промениш драстично и необратимо всичко, ключът е в нас. в геометрична прогресия индигово е всичко,заблуда е че индиго са само деца!!!
автор:Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт. /
преброих един и два и три и колко още листа и колко още дни...
...изписаните думи левитираха в индигово синьо...толкова синьо и толкова индигово като безкрайното небе отпечатвайки себе си в листата бяло отражение. започнах да разлиствам, един и два и три и колко още листа и колко още дни... страниците добиваха различни образи взаимосвързани един с друг, като от пъзел игра но подредена предварително. някой картини-изживяните дни които обичах ми харесваха,някой не ми допадаха и ме стягаха в гърлото... хартията шумеше в тона на живота. наситено миришеше на натурално индигово мастило запълвайки до ента степен ноздрите ми със замайващата ме в транс миризма. взех тетрадката и я използвах за ветрило, вятарът образувал се от нея прогони въпросителното незнание дарявайки ме с дъх на прозрачно бяла опитност, която запълни дробовете ми. погледнах поизмачканата тетрадка и отново разлистих ... изображенията бяха същите индигови ситно написани букви без интервали между тях. откъснах 1 лист,2,3... продължавайки така до края,след което безразборно ги разместих като тесте карти. вече знаех че мога да пиша какъвто си искам сценарии, аз избирам началото и края... поставайки тетрадката обратно на мястото й разлях без да искам шишенцето с мастило което бе поето като попивателна хартия от нея размазвайки образите превръщайки ги в индигово синьо...
и всичко беше толкова синьо и толкова индигово като безкрайно небе...
колко е лесно да промениш драстично и необратимо всичко, ключът е в нас. в геометрична прогресия индигово е всичко,заблуда е че индиго са само деца!!!
автор:Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт. /