автор: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от: Попътен вятър-3част
откъс от: Попътен вятър-3част
Премигваш. За част от секундата мозъкът ти се рестартира. Бързо и инертно затваряш очи, изчистваш текущата си информация. В мига когато клепачите са затворени сивите ти клетки са в пасивен режим. Отваряш очи и виждаш отново картината която е била преди малко пред погледа ти. Тя е същата, но твоето възприятие върху нея е различно. Сякаш, че с това свое мигане ти си променил палитрата от цветове на картината. Използвал си по светли, по ярки и чисти нюанси. Защо мозъкът използва този начин на рестарт, все още е неясен за учените. Но, явно има основателна причина за това.
Сега ще ти дам подобен пример за рестарт с лаптопа или компютъра. Кога се налага да ги рестартираш? Тогава когато има срив в системата или проблем-блокиране на програмата с която работиш. И тогава единствената панацея за неработещото състояние е рестартирането. Благодарение на рестартирането всичко се връща в първоначалното си състояние, като проблемните процеси се прекъсват и отстраняват. Компютърът ти заработва и ти продължаваш работата си пред него, забравила за доскорошният проблем. Натискаш рестарт, изчакваш известно време, след което компютърът светва включвайки се в първоначален работен режим. Какво се случва в този отрязък от време в който ти изчакваш? Процес на изчистване, на прочистване, на отстраняване, на всичко вредно. Процес на обновяване. Такива моменти в живота са онези периоди в които ние се губим в себе си, откъсваме се от света и хората с които общуваме. Понякога те са кратки, друг път дълги. Струват ни се депресивни. Но, всъщност те са периоди на прочистване. Състояния през които задължително трябва да минем, за да излезем от тях обновени. Няма как да искаме да бъдем други, без да минем през тях. Рестартираме се. Изключваме се за известно време, след което излизаме от това състояние - период, обновени и заредени за нов старт. И по различни.С повече знания и умения. Както при компютъра. Интересното е, че когато е необходимо да се инсталират някакви нови актуализации на операционната система или драйвери отново е нужен рестарт. След рестартирането всичко се връща към онова стабилно състояние, от което операционната система на компютъра ти може да продължи отново, но вече с новите промени в себе си.
Така е и при нас. След тези „периоди“ ние стъпваме отново здраво на земята. Заставаме изправени, готови за новият старт, с онази вече стабилна стойка позната ни от преди. Но, от нея поемаме с нови крачки напред. Стъпваме по уверено, по ритмично, по балансирано. И започваме да вървим... До тогава когато ще има отново срив в системата ни и ще се наложи отново да се рестартираме, за да прекъснем процесите които са причинили проблема.
Рестартирането на живота ни, не е само възобновяване, подновяване, ново начало. Основното в рестартирането е онзи период между изключване и включване. Той е лекарството. Чак след него, като го изпием това лекарство и преминем през оздравителният период от въздействието му идва новото начало. Меланхолията, апатията, отчуждението, желанието за усамотяване, дори депресията ни са оздравителни процеси. И това, че няма „слънчева светлина“ в тях е пак нормално. Както при мигането-затваряш очи, потапяш се в тъмнината и отваряш очи виждайки светлина. Мозъкът ни се нуждае от тъмнината, за да рестартира, превключвайки се от един обект на друг. Тъмнината е релакс за невронната ни мрежа. Същото е и при рестартирането на компютърът ни. Рестартираш, на дисплея има само тъмнина, след известно време включвайки се отново системата, светлината се показва.
Това е!
Защо ти говоря за това. За да ти кажа, че във всяка тъмнина се крие светлина. И тъмнината не е нещо лошо.
Об.те!
Сега ще ти дам подобен пример за рестарт с лаптопа или компютъра. Кога се налага да ги рестартираш? Тогава когато има срив в системата или проблем-блокиране на програмата с която работиш. И тогава единствената панацея за неработещото състояние е рестартирането. Благодарение на рестартирането всичко се връща в първоначалното си състояние, като проблемните процеси се прекъсват и отстраняват. Компютърът ти заработва и ти продължаваш работата си пред него, забравила за доскорошният проблем. Натискаш рестарт, изчакваш известно време, след което компютърът светва включвайки се в първоначален работен режим. Какво се случва в този отрязък от време в който ти изчакваш? Процес на изчистване, на прочистване, на отстраняване, на всичко вредно. Процес на обновяване. Такива моменти в живота са онези периоди в които ние се губим в себе си, откъсваме се от света и хората с които общуваме. Понякога те са кратки, друг път дълги. Струват ни се депресивни. Но, всъщност те са периоди на прочистване. Състояния през които задължително трябва да минем, за да излезем от тях обновени. Няма как да искаме да бъдем други, без да минем през тях. Рестартираме се. Изключваме се за известно време, след което излизаме от това състояние - период, обновени и заредени за нов старт. И по различни.С повече знания и умения. Както при компютъра. Интересното е, че когато е необходимо да се инсталират някакви нови актуализации на операционната система или драйвери отново е нужен рестарт. След рестартирането всичко се връща към онова стабилно състояние, от което операционната система на компютъра ти може да продължи отново, но вече с новите промени в себе си.
Така е и при нас. След тези „периоди“ ние стъпваме отново здраво на земята. Заставаме изправени, готови за новият старт, с онази вече стабилна стойка позната ни от преди. Но, от нея поемаме с нови крачки напред. Стъпваме по уверено, по ритмично, по балансирано. И започваме да вървим... До тогава когато ще има отново срив в системата ни и ще се наложи отново да се рестартираме, за да прекъснем процесите които са причинили проблема.
Рестартирането на живота ни, не е само възобновяване, подновяване, ново начало. Основното в рестартирането е онзи период между изключване и включване. Той е лекарството. Чак след него, като го изпием това лекарство и преминем през оздравителният период от въздействието му идва новото начало. Меланхолията, апатията, отчуждението, желанието за усамотяване, дори депресията ни са оздравителни процеси. И това, че няма „слънчева светлина“ в тях е пак нормално. Както при мигането-затваряш очи, потапяш се в тъмнината и отваряш очи виждайки светлина. Мозъкът ни се нуждае от тъмнината, за да рестартира, превключвайки се от един обект на друг. Тъмнината е релакс за невронната ни мрежа. Същото е и при рестартирането на компютърът ни. Рестартираш, на дисплея има само тъмнина, след известно време включвайки се отново системата, светлината се показва.
Това е!
Защо ти говоря за това. За да ти кажа, че във всяка тъмнина се крие светлина. И тъмнината не е нещо лошо.
Об.те!
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/