откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
На дъщеря ми !
-Имай способността да модулираш чувствата си, без да бъдат потиснати.
-Но, как да направя това?
-Като превърнеш чувството си в позитивно модулирайки го.
-Нима мога гнева да го превърна в позитивно чувство, или мъката, скръбта, тъгата?
-Можеш!
-Мога?
-Да! Чувствата могат да бъдат два вида, градивни и деградивни, това какви ще бъдат зависи изцяло от теб и от философският ти екзистенциален поглед върху тях. Ако искаш да преобладават деструктивните състояния на психиката ти, нека да бъде така, но това ще те доведе до затъване в агонията на душата ти в която примката стягаща живеца ти, толкова много ще души с въжето си желанието ти за живот, че накрая ще се предадеш, а попаднеш ли в сивотата на вечно намръщеният, хленчещ и оплакващ се човек от живота после лесно измъкване от нея няма. Не потискай чувствата си, дай им възможност да се изразят, ако ти е тъжно - тъгувай, но знай, че това състояние което изживяваш и което те натъжава е за твое добро, то ти е дадено, за да минеш през него, да го изживееш с всяка фибра на тялото си и да излезеш от него облагородена за едно по добро бъдеще. Ако се гневиш, излей гнева си, но така, че да не нараниш някой друг човек с него, бъди внимателна, това е твой проблем, а не нечий друг, никой не ти е виновен за това твое състояние, за това ако трябва вземи една възглавница и я удряй до тогава докато прозреш глупостта на гнева си и разбереш, че той ти е даден само и единствено да изчисти лошото натрупало се в съзнанието ти. Гнева ти е чистката на съзнанието ти и не подтискайки го, а изживявайки го с онази жива екстензия ти продухваш като с прахосмукачка наслоеният прах от негативни емоции вътре в теб и излизаш от него бяла и чиста. Скръбта и мъката като емоционални състояния също ни се дават, за да минем през тях и да се научим на опитности които ще ни отворят вратата към едно ново познание на самопознаване, в което ще припознаем себе си като приятели и ще се обикнем с онова топло майчинстко чувство което ни дава сигурност, топлина, защита. Когато ги има тези две последни състояния в живота ни ние се нуждаем повече от всякога от любов, а кой друг ако не ние на себе си най-истински, безрезервно и най-отдадено можем да си я дедем.
Ти даде тези емоционални състояния като пример във въпроса си дали можем да не ги подтискаме и да ги модулираме, но правилото важи за всички не добри емоции, всяка една емоция, колкото и да е негативна можем да я преобразим в градивна. Знай, че всичко в живота което ти се дава е за твое добро, няма лошо, за това каквото и да ти се случва, колкото и да е болезнено за теб и не лесно и безпроблемно изживяно, то те води към по-доброто ти бъдеще. Приеми случващите ти се негативи в живота като опитности, гледай на тях философски, не ги допускай дълбоко в себе си, да те задушават с ограниченията си, а ги наблюдавай отстрани, дори по някога не е необходимо да ги анализираш, достатъчно е наистина само да ги оставиш да минат през живота ти и да си отидат както са си дошли, без много мислене по тях и главоблъскане водещо те до душевен дисбаланс. Защо е необходимо да им се ядосваш на тези декструктиви, да вредиш на себе си като напрягаш нервите си заради тях, научи се да се обграждаш с положителна стена около себе си , която ще бъде като щит за теб и няма да допуска до душата ти нищо което може да я нарани по какъвто и да е начин. Аз вярвам, че както аз мога, значи можеш и ти, тя, той...
-Като те слушам, толкова лесно звучи.
-И е лесно, не си пробвала, за това не знаеш за правотата ми. Но можеш да опиташ, още днес, още сега. Живота никога не може да бъде безпроблемен, както и ние не можем да съществуваме само с положителни емоции, това с абсолютната философия за положителното мислене отричаща негативното в нас ми звучи като бля, бля... Не ми се усмихвай, така е, за да бъдем само такива трябва да бъдем роботозирани и програмирани само с тази положителна програма, но ние не сме роботи, ние сме човеци и тези отрицателните емоции са нещо нормално и естествено за нас, винаги ще се намери нещо което ще ни ядоса, ще ни натъжи, ще ни нарани, ще провокира мрачни мисли в нас, всичко това е човешко, за това не трябва да му се противим и да го подтискаме, а да го оставим да се изживее, преживее, със всичките му разновидности, но не пристрастено от нас, не привързано, освободеността ни от тези случващи се негативи ще ни даде умението да ги модулираме така че да ни водят към истините към които те се опитват да ни отворят очите. Казвай си, аз страдам, но страданието не е част от мен, то е нещо което идва и си отива, без да ме докосва. Гневи се по същият начин, наблюдавала ли си малките деца, те толкова бързо си сменят състоянията, ако им се усмихнеш, ако се заиграеш с тях те веднага от мрачни стават усмихнато щастливи и тази тяхна бърза метаморфоза от едно състояние до друго противоположно на него те го умеят защото не се привързват към емоциите си. Учи се от техният пример, не е необходимо да страдаш месеци за нещо за което вече си забравила дори какво е или пък да се разгневиш толкова много, че след това целият ден, дори понякога дни наред да си с намръщено чело. Всичко лошо е временно състояние, от теб зависи дали периода през който то ще ти се случи е малък или голям и дали ти ще бъдеш засегната от него.
-Ще опитам да моделирам чувствата си от негативни в положителни, без да ги подтискам.
-Направи го! Об.те!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/