откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
На дъщеря ми !
Не се страхувай от неизвестното. Знай, то винаги е по-хубаво от настоящето. С това знание правѝ крачките си напред към непознатото и смело върви като завоевател на духовни придобивки. Всичко се променя, дори новото, колкото и да е красиво, след време остарява, омръзва, опротивява, потиска... и това е добре, защото то автоматично отпада от нашите потребности, включва се процеса на Природата. Всичко старо и непотребно се заменя с ново, това става, ако е с наша намеса, почти несъзнателно - без много усилие от наша страна. Друг път тази фина приемственост на едното с другото става от самосебе си и ние не я забелязваме. Но има и трети болезнен вариант, тогава, когато сме се вкопчили в старото и не искаме да се освободим от него и да продължим напред. Превръщаме го от познато, уютно и приятно в задушаващо и ограничаващо ни. И както ОШО казва: "В живота ти е повял вятър и е отминал. Донесъл е нещо прекрасно, благоуханно и освежаващо и би ти се искало то да остане завинаги. Затова правиш всичко възможно да задържиш ароматния свеж бриз като затвориш всички прозорци и врати, но така го убиваш, унищожаваш неговата свежест, благоуханието му... той застоява." Позната ти е миризмата на застоялия въздух, знаеш, когато го вдишваш, ти се задушаваш от него. Той дори не може да стигне до дробовете ти, толкова е унищожаващ за теб, че засяда някъде в гърлото и го стяга и ти конвулсивно започваш да се гърчиш в кашлицата си от недостиг на чист въздух. Не по-различно е екзистенциалното усещане, което ще имаш, ако се застопориш на едно място в живота си, затова не се страхувай от новото, от непознатото, прави смело крачките си напред в бъдещето си, освежавайки непрекъснато ежедневието си,по този начин преживявайки незабравимите си емоции в него.
Об.те!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/