откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
-Има ли случайни неща?
-Няма случайни неща.
-Случайности няма?!
-Да, няма! Всичко, което се случва в живота ни, не е случайно. С всичките си варианти това “всичко” участва в оформянето на съдбата ни и насочването на нас самите по пътя ни. Всяко едно събитие в живота ни, всеки един човек в него, всяка една наша реакция, всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство ни е дадено конкретно в определения времеви отрязък от жизнения ни цикъл, за да ни докосне, преобрази и да ни даде опитност, с която да ни подготви за последващата неслучайност, тази, която е продукт на първата и така до следващата и до следващата, и до ента степен... следващата неслучайност. Всяка една неслучайност е взаимосвързана с всичките други не- случайности, случващи се в живота ни, а събрани заедно, те нареждат пъзела на нашата съдба. От нас се иска да бъдем отворени към синхронността на тези събития, да бъдем с ясното съзнание, че това нещо - случка, човек, емоция, мисъл, чувство... ни е дадено не- случайно, като естестествен процес, с някаква явна умисъл на Вселената за наше добро. Ние трябва да го приемем, да го пуснем да дойде в живота ни свободно, интуитивно да го изживеем и свободно да му позволим да си отиде, за да направим място за следващата ни предначертана неслучайност. Това обаче не значи, че трябва да бъдем непрекъснато нащрек за тези неслучайности, съвпадения, знаци, да ги търсим в ежедневните си преживявания и, откривайки ги, да ги анализираме, мъдрувайки върху тях. Прозрението за случващото се ни се дава директно като отговор, когато го изживяваме с духовно отворено съзнание на приемане. Тогава цялата Вселена ни съдейства за взимането на правилното решение, за намирането на онази, правилната посока, по която трябва да поемем от гледна точка на Природата. И тук няма как да не добавя един цитат, който винаги ме е усмихвал: "Случайност е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише с името си" .
-Случайности, съвпадения, синхронност, да вярвам ли в тях?
-И аз като Юнг ще кажа, че за да повярва човек в тях, трябва да изпита тяхното влияние върху себе си. Всички ние преживяваме странни съвпадения, срещаме хора, за които имаме усещането, че ги познаваме почти цял живот, или пък отиваме на някое място за първи път, а чувстваме, че сме били там и преди. Мога още много примери да ти дам, изпитала съм много такива. Някои от тях толкова нелогични и необясними, като този например, че срещнах напълно непознат човек, към когото изпитах странното усещане на познатост и любов, сякаш че той постоянно е присъствал в живота ми и аз винаги съм го обичала... Но това са моите преживявания, моите случайности, размити със странни съвпадения и последвани от закономерна и трансцедентална посвоему синхронност. Ще оставя опита сама да го придобиеш, след като и ти срещнеш и преживееш същото в живота си.
-А когато ни се случат тези случайности или по точно неслучайности, както ти ги наричаш, каква трябва да бъде нашата реакция?
-Просто приемаш, без да анализираш, "неведоми са пътищата Господни", дават ни се неща, странни понякога, но те са такива необясними само за нашите ограничени възприятия. Може би в някакъв по-късен етап на духовна еволюция на човечеството, тогава, когато съзнанието на хората ще бъде по-будно, ще имаме обяснение на тази трансформация на енергия, но засега е нужно само нашето приемане. Казваш си - няма случайни неща, това е така, защото така трябва да бъде и това е достатъчно, не ти трябват отговори на въпроси, които не е нужно да задаваш. Остави енергията да тече свободно, когато няма съпротивление, нещата винаги се подреждат по най-добрия възможен начин.
„Случайностите са онези моменти в живота ни, в които Бог е решил да остане анонимен”. Да, често всички ние наричаме случайностите чудо, карма, съдба, свързваме ги с намеса на висши сили, Вселена, отъждествяваме ги с Божието дело и т.н. Искаше ми се да можех да знам кой е този режисьор, който така умело режисира всичките случайности и синхронности в живота ни; кой е този, който ни дава всичко, което изживяваме; кой е този, който поражда тези мисли, чувства и емоции вътре в нас така умело, че всяко едно нещо, случило се днес, е като част от едно изречение от вчера, от утре и от вдругиден, написано така талантливо, че в тази закономерна последователност от ситуации и обстоятелства дори липсват запетаи, една поредица на многоточия от случайности, които оформят съдбата ни.
-Искаше ти се? Защо минало време, не искаш ли и сега да знаеш? На мен би ми било любопитно да зная.
-Не, не ми е нужно да зная. Понякога не е нужно всичко да знаем, за да го разбираме. Моят съвет е да се оставиш и ти като мен на чувството от усещането, което тези случайности ще породят вътре в теб и да ги изживееш, приемайки ги като неслучайности, без да им се съпротивляваш с логиката си. Там ”вътре” ако надникнеш духовно дълбоко в себе си, ще намериш отговорите на всичко, иначе само на физическо ниво не бихме могли да си дадем рационално обяснение на всичките тези "случайности", които ни се случват, колкото и да умуваме и мъдруваме философски по темата.
Об.те!?
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/