откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
На дъщеря ми !
-Защо ни е необходима тази огромна потребност от задоволяване на физиологичните ни нужди?
-Чрез това да имаме нови придобивки ние задоволяваме и психологическата си нужда да имаме, да притежаваме, егото ни има нужда от тази материална сигурност, за да съществува. Потребностите ни винаги са много и различни. Когато става въпрос за материални предмети и желания, за всеки човек те са много индивидуални, но освен тях има една група от потребности, която важи за всички хора, независимо от възрастта, расата, религиозната принадлежност.
Всички ние имаме априорна потребност към пет-шест неща, за да поддържаме живота си - въздух, вода, храна, сън, здраве и обич. Макар че шестата потребност не е задължителна за всички човешки същества. Има хора, който могат и без нея да бъдат физиологически задоволени и да съществуват. След тези жизненоважни за нас потребности идват и другите, социалните, като сигурност, принадлежност, увереност. По скалата на Ейбрахам Маслоу всяка една от тях съответно се подрежда в йерархията и се означава така:
1.Сигурност - безопасност, обезпеченост, подслон
2.Принадлежност - любов, семейство, общност
3.Увереност - слава, уважение, самоуважение
Всички тези потребности са за задоволяване на физиологичните ни и психологическите ни нужди, като вторите са провокирани от първите. Теоретически от философията на Маслоу и практически от анализа, който ние бихме могли да направим върху собственият ни живот, стигаме до извода, че тези три вида потребности задоволяваме мотивирано и когато вече сме удовлетворени от постигнатия резултат, мотивацията ни намалява или въобще изчезва.
На най-високото ниво в йерархията при пирамидата на Маслоу за потребностите стои САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО. Това е нашата духовност, постиженията ни и непрекъснатото ни самообучение. И според моята философия това е най-важната потребност в съществуването на човека, затова акцентирам винаги на нея. Разбира се, няма нищо лошо в това да наблягаме в живота си върху нуждата ни от спокойствие, безопасност, сигурност, да имаме потребности от физическа любов, привързаност към близки, семейство, любими, да търсим одобрение от околните, да искаме тяхното уважение, да се стремим към определен социален статус в живота си, да се радваме, когато получаваме признание и да сме удовлетворени от себе си като проявяваме самоуважение. Но всичките тези потребности трябва да ги задоволяваме осъзнато, будно, самообучавайки се чрез придобитите опитности от тях и самоусъвършенствайки се непрекъснато чрез новите знания и умения, получени от тях. Себеактуализацията да бъде най-висшата наша потребност.
Аз вярвам, че човек е неизчерпаем източник на творчески възможности, той може всичко, той знае всичко, в негова власт и сила е умението му да предначертава съдбата си така умело, както иска, но важното е правилно да иска. Вселената винаги откликва на желанията ни, на нашите потребности, това, което ние ще поискаме, винаги ще ни се дава.
- Но, защо в повечето случаи не е така?
- Защото ние трябва да сме изградили в себе си онази осъзната духовност, която, облечена в живота ни като потребност от самоусъвършенстване, от осъзнаване, от разбиране на Света и всичко случващо се в него, да ни помага в правилната печеливша игра, която ще играем със знанията си. Ако придобием това умение, ще можем да градим живота си като изкусни архитекти по най-прекрасния начин, този, който на нас ни харесва и допада.
Прекрасно е това, че всички имаме купища желания. Но ако се вгледаме в списъка от желанията си, какво виждаме - повече пари, по-високоплатена работа, нова кола, по-хубаво жилище, битови предмети, някоя нова дреха, нова визия с диета, по-красиво или по-богато гадже... да не изреждам. Колкото и да са различни хората, материалните потребности, които ги уеднаквяват, са все еднакви. Защо, питам аз, в желанията ни няма изписано например, да намеря себе си; да открия своето Аз; да се опозная; да изградя себе си като Човек, с голямо Ч; да бъда по-добър, да придобия повече добродетели, да бъда по-алтруистичен?... Защо? Противоречиш ми, че не е така, казваш, че по-голямата част от човечеството вече е тръгнало по духовния път, че хората все повече се вглеждат в себе си или ако погледът им е навън, то той е вече насочен в малките детайли на света, които го заобикалят. Казваш ми, че хората са вече по-осъзнати, по-будни... Да, така е, но защо пак тези същите хора са поставили като приоритет материалните потребности, а на най-последното стъпало са духовните им потребности? Защо?!
Питам те, но и аз не зная отговора, трябва ми малко повечко мъдрост, за да отговоря на този въпрос. Или както една приятелка ми бе казала: "Но какво искаш, та ние живеем тук, на Земята, и колкото и духовно извисени да ни се иска да бъдем, не можем да се откажем от тези - земните, материалните си потребности." Ще отговоря и аз като нея.
Накрая мога само да те посъветвам себеусъвършенстването, самоусъвършенстването, себереализацията, себеактуализацията, вечният стремеж към нови знания и нови умения да бъдат движещата сила на жизнения ти път и да правиш всяка крачка в него осъзнато. Наблягай на потребности в живота си като САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО, собствената си духовност, постиженията ти и непрекъснатото си самообучение.
Об.те!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/