текст авторски: Албена Андонова-А.С.А. /копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/ |
откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
С любов на дъщеря ми!
Знаеш ли, всички ние, хората, носим толкова много тъга в себе си, няма човек без преживяно страдание, без изстрадана болка, без почувствана безнадежност. Животът постоянно ни изпраща изпитания. Това, че понякога сърцето ти ще стене, преминавайки през хилядите трудности, които съдбата ще ти поднесе, не трябва да те отчайва, депресира и да агонизира душата ти. Ако все пак се поспреш в тревогата си и в страха си, че няма да се справиш с изпитанието си и се свиеш на топка депресирано в отчаянието си от безизходицата си, повярвай ми - никой и нищо няма да може да ти помогне в този момент, ако ти не успееш сама на себе си да си помогнеш. Колкото и техники за постигане на душевен комфорт и уравновесеност да ти давам, на колкото и методи за справянето със стреса да те уча, всички те ще бъдат непотребни, неспособни и безсилни да те извадят от тъмната дупка, в която си се завряла, ако сама не се подпреш на дланите си и не се опиташ със собствени усилия да изтласкаш нагоре осъзнато “себе си”, изправяйки се отново.
Питаш ме как да я придобиеш тази сила, как да я създадеш в себе си в момент, в който си се предала на отчаянието и безнадежността си, момент, в който единственото нещо, което чувстваш действително, е самотата и страха си - онзи страх, изпитан като при малко и беззащитно дете, изгубило се в тъмното, и да се изправиш, продължавайки отново напред с вдигната глава. Отговорът е, че всъщност ти не си сама, никой от нас в тези трудни моменти, когато е имал усещането, че е изоставен от целия свят, от Вселената, от Бога... не е сам, той има СЕБЕ СИ, както и ти винаги, по всяко време имаш СЕБЕ СИ. Довери се на това СЕБЕ СИ, довери се на приятелството му, то винаги ще бъде до теб, никога няма да те изостави, винаги ще те подкрепя, ще те закриля, ще върви до теб, ще ти помага тогава, когато пътищата са непроходими, премахвайки препречилите се пред Вас препятствия, ще ти подава ръка тогава, когато се спъваш и падаш, ще ти посочва верния път и посоката, когато заставате на кръстопът, ще ти шепти "ти можеш; ти ще успееш; ти си силна; гордея се с теб... " и ще те мотивира и вдъхновява да продължиш напред в живота си самоуверено, с изправена стойка и вдигната глава, въпреки всичките тези трудности, които животът ще ти поднася. Всъщност няма как да не подчертая, че тези трудности ти се дават, за да изградиш себе си, да се издигаш, да се самоосъзнаваш и да градиш благодарение на опитностите, придобити от тях, тухла по тухла характера си, докато не го построиш като една висока и стабилна за всякакви земетръси стена.
"Ах, тези тревоги" , "Тази тревожност", " Тези проблеми"... има ги все още в теб, има ги в живота ти и ти зацикляш ума си в тях, мислите ти пулсират учестено, ровичкайки ги хаотично, сърцето ти така е свито от болка, че я чувстваш болезнено физически там в гърдите си, а в гърлото ти е заседнала твърда буца, която пречи на въздуха да влиза в дробовете ти. Идва ти да изкрещиш и да кажеш “не мога повече, не мога, не мога…” Изкрещи, но го направи пред огледалото, застани там и се огледай в отражението си, поспри се на очите си, наведи главата си по-близо до стъклената повърхност, взри се дълбоко в зениците си, още по-дълбоко. Искаше да крещиш, защо не крещиш?! Какво видя? Видя СЕБЕ СИ! Разбра, че можеш, че ще се справиш, че ще успееш, че не си сама, че можеш да се довериш на себе си. Вече знаеш , че това СЕБЕ СИ ще бъде винаги до теб и ще те подкрепя.
Об.те !