откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
на дъщеря ми !
-Но правилно ли е това? Не е ли отказ от любовта? Да се борим за любовта, за човека когото обичаме, това според мен е редно...
-Не! Не можеш да се вкопчиш в обекта на любовта си, това не е любов, това е привързаност, а привързаността поражда страдание. Нима искаш да страдаш заради това, че обичаш? Възможно е дори да причиниш страдание на човека, към когото са отправени чувствата ти. Любовта е свобода! СВОБОДА И НЕПРИВЪРЗАНОСТ! Непривързаността е най-верният израз на любовта, ако обичаш истински и ако човекът, когото обичаш, е щастлив не с теб, а с друга, бъди щастлива и ти с него заради това, че той е щастлив. Концентрирай чувствата си върху Любовта, тя е важна, а не обектът. Запомни - важна е само и единствено ЛЮБОВТА. Ако се привържеш, обвържеш, задължително ще се почувстваш роб, а робството е тягостно, обсебващо, задушаващо, пречещо на крилете ти да летят. За мен любовта е полет. Свободен, окрилен полет, вдъхновяващ. Когато обичаш, задължително любовта трябва да те мотивира към себеосъзнаване, да те води към себереализация, това е истинската любов, тя е градивна, зареждаща те с положителни чувства, извисяваща те духовно... Но това се случва само когато я има свободата в любовта. Ако свободата отсъства, се получава жалка пародия, окована във веригите на анти-любовта. Свободата - това е истинското познание за любовта. Не можеш да имаш никога някого изцяло за себе си, можеш да притежаваш себе си, но друг човек - не. Ако искаш да притежаваш човека, когото обичаш, не него ти превръщаш в роб, а себе си и изопачаваш любовта от чисто и възвишено чувство в болезнена привързаност, която започва да ти пречи да живееш пълноценно. Изпитваш ревност, която ти причинява страдание и болка, оковите ѝ стават все по-тежки и пречещи ти.
В Уикипедия за Любовта още на първия ред пише: "Любовта е чувство на привързаност" , по-надолу пак чета: "В психологически план любовта е силна привързаност към друг човек, индивид... " . Но нима това е любов, се запитвам аз, нима можеш да изпиташ истинската любов, ако си привързан, не е ли по-правилно любовта да е непривързаност. Запомни от мен, Любовта е алтруистична, безусловна, задължително не егоистична. Любовта е свободна и в никакъв случай тя не е собствен интерес. Бъди непривързана в Любовта, тогава тя ще бъде за теб най-силното Вдъхновение и най-мощната Мотивация.
Затова, пусни човека когото обичаш, да лети свободно. Ако той е твоят човек, ще се върне след полета пак при теб. Винаги съм се чудила защо опитомените гълъби долитат, връщайки се след полет в пригодения им човешки дом. Може би защото в него намират топлина, уют, грижовност, храна, любов... и може би защото знаят, че въпреки клетката си, те пак са свободни, не са ограничени, могат да летят, когато поискат на воля свободно във висините. Не по-различно е при взаимоотношенията в Любовта. Ако решиш да имаш човека, когото обичаш, само за себе си и не му позволиш да полети, ако поиска, ти затваряш любовта си в клетка и тя излинява, става унила и се поболява. Накрая задължително умира.
-Но, ако той полети и не се върне при теб?
-Ако ИСТИНСКИ обичаш някого, ЕДИНСТВЕНОТО, което би искала за него, е той да е щастлив - където и да било и с когото и да било. Човекът може да го няма, но любовта остава, важна е ЛЮБОВТА !
-Любовта!
-Да, ЛЮБОВТА! Когато носиш Любовта в себе си, ти привличаш любов към себе си, това е пътят на любовта и щастието. Но този път го намират само онези, които са способни да обичат, истински непривързано да обичат. Научиш ли се непривързано да обичаш, любовта винаги ще присъства в изобилие в живота ти. Не се страхувай да обичаш по този начин. И както ОШО казва: "Любовта означава свобода от страха, състояние на възможност за ...съществуване — свободно, независимо, неограничено, непривързано към нищо". Превърни и ти любовта си свободна, независима, неограничена и непривързана към нищо.
Об.те!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/