откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
С любов на дъщеря ми !
Почувствай Всемира вътре в себе си, всичките ти нужни знания са там, вътре в теб е цялото тайнство на света, събрано в библиотеката на центъра ти. Научи се да бъдеш безмълвна, довери се на прегръдката на тази тишина, нека да те обгърне, не са ти нужни умът и логиката му, не ти е нужен и светът, който динамично пулсира извън това място. Не се отъждествявай с тях, ти си центърът си, всичко друго извън него ти е непотребно. Там /навън/ ги има безпокойството, тревогата, страха, нека да ги има, ти си вътре и тук, в твоя център, ти е приятно, уютно, спокойно, чувстваш доверие, отпусната си, никой и нищо не може да ти навреди, няма препятствия, липсват трудности, няма външни дразнители, релаксирано ти е на душата, дори ударите на сърцето си не чуваш, толкова е тихо. Сега вече можеш да излезеш навън. Ти си вън, около теб шуми звучно животът. Къде вън? Да предположим - на улицата. Но ти все още си в центъра си, чуваш говореното на хората около теб, шума на преминаващите коли, достига кучешки лай до слуха ти, долавяш и по-тихите звуци - кънтенето на стъпките на минувачите по тротоара, позвъняването на мобилен телефон някъде отляво, детски плач, смеха на двете девойки, идващи отсреща ти... Чуваш всичко това, но то не влиза в главата ти, там все още отсъстват мисли. Като нагорещен въздух от парна ютия всичкият този шум минава през теб и излиза от другата ти страна, без да остава. Ти си спокойна, все още си в тишината, в центъра си и си щастлива, че не си отъждествена с повърхоността, сетивата са ти отворени, но те са в транс - състояние на чисто осъзнаване.
Веднъж научила се да се релаксираш в центъра си, ще се потапяш там винаги, когато пожелаеш. Бих искала да мога да те излъжа, че би могла да останеш постоянно в това състояние на нирвана, но ти си земно същество, живееш тук, за да си част от периферията, за да си част от конфликта в нея. И колкото и техники и практики да изучиш /като дзен, йога медитация, молитва и т.н./, пак ще бъдеш податлива на външния свят. Можеш единствено в диалога си с него да се стараеш да оставаш недокосната от него, незасегната. Той е той, а ти си центърът си. За да бъдеш в центъра си, ти е нужно само да затвориш очи, да се отпуснеш и да се заслушаш. Чуваш ли я? Тишината? Довери ѝ се и се спускай в себе си винаги, когато имаш нужда. Правиш ли често това, давам ти гаранция, че никога вече няма да има безпокойство в живота ти, безнадежност, тревога, ще отсъстват всякакви деструктивни и деградивни мисли в главата ти, ще бъдеш и завинаги ваксинирана срещу депресия.
И както ОШО казва: "Животът отвън е циклон - непрекъсната бъркотия, борба, конфликт. Това обаче е така само на повърхността - като повърхността на океана - вълни, ужасен шум, непрекъсната борба. Но това не е целият живот. Дълбоко навътре съществува център - безмълвен, тих, без напрежение, без борба. В центъра животът е безшумен поток, релаксиран, река, носеща се без борба, без битка, без насилие. Този вътрешен център е това, което търсим. "
Бъди центрирана в себе си. По този начин ще се обграждаш от една невидима стена, която няма да позволява на нищо от външния свят да те наранява и да ти вреди. Повече нищо негативно няма да те докосва.
Об.те!
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/