откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
С любов на дъщеря ми !
Изгради философията и философстването като черта от своя характер, никога не спирай да си задаваш вечните философски въпроси. Задавай такива и свои и постоянно търси отговорите за тях в живота си. Ако си с отворени очи и с будно съзнание, те ще ти се дадат по най-невероятните и неочаквани начини, но ще бъдат индивидуални и специфични отговори, които ще можеш успешно да приложиш само в своя живот. Защо е така? Защото търсачът на истини открива собствените си истини, тези, които априорно са сътворени само за него, за да може той да ги изживее в пълното си екзистенциално състояние. Това не означава, че не може да ги споделя със света, напротив, може да разкрива своите тайни, но не за да поучава другите със своя начин на мислене, а за да ги провокира и те да станат търсачи на истини, търсейки своите скрити съкровища от тайни за живота.
Ловът на истини нека се превърне в забавна игра в твоя свят. Ако успееш да приемеш всеки и всичко, което те заобикаля като потенциален носител на отговори, ще можеш да сееш със своето съзнание даровете от природата. Да бъдеш философ е привилегия. И преимуществото на тези хора с големи сърца пред другите е, че те изграждат живота си върху красивото, върху истината, справедливостта, мисленето, познанието и съществуването. Философията е въпрос на избор, започнеш ли веднъж този процес, той не спира до края на живота ти. Никога не можеш да спреш, защото винаги ще има и още, и още въпроси, които ще задаваш. И отговори, които ще искаш да получиш. Философията е постоянно търсене на истината, тя не е натрупване на мъдрост и знания. Философията е търсене на тази истина, която не е външна, тя е вътрешна, тя е нашето собствено "Познай себе си". "Познай себе си" в средата, в която живееш чрез контакта си с нея, надникни вътре в себе си и после погледни навън и чак след усещанията и чувствата си пусни мисловния си процес в действие, подтикван от стремежа ти към истини, той ще отсее нужното от ненужното и ще ти даде правилните отговори.
Харесвам Сократ, защото той казва, че "философията е търсене на истината заради самата нея". Дори да не получиш отговори, важното е, че ще търсиш такива, ще акцентираш философията си върху самото търсене на истини и този постоянен твой стремеж към истините за живота ще държи винаги съзнанието ти будно. Всеки един човек, който тръгва по духовния път, разбира, че основният урок, който трябва да научи, е да развие будност на съзнанието. Когато си "буден", ти си по-интуитивен, вслушваш се в своя вътрешен глас, който, благодарение на вече изградената ти способност да концентрираш себе си в медитативно състояние в ежедневието си / за това писах в предишната глава/ и да бъдеш отвъд ума ти, показва своите проблясъци. Като една клечка кибрит чийто пламък присветва в тъмното, така будността ти ще бъде озарена от истината.
Нека пътят ти бъде от непознатото към познатото, никога не обвързвай със сивотата на живота дните си като избереш да вървиш само по един път. Приеми предизвикателството да опознаваш нови пътеки, да проправяш нови пътища, да стъпваш за първи път върху неотъпкана земя. А как ще го направиш? Като избереш да крачиш по пътя на философията.
Об.те!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/