Израствай в своето безстрашие

автор: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от книгата: Попътен вятър-2 част

/ снимка интернет /

С любов на дъщеря ми !

Израствай в своето безстрашие. Остави всички свои страхове, те не са ти нужни, пред теб е безграничният простор на всичките възможности, които би могла да имаш в живота си. Страхът е тясно пространство, безстрашието е необятното небе. Полети в него смело, това, че сега вярваш, че не можеш да летиш, е грешно, та ти дори не си опитала да раздвижиш крилете си. Не се притеснявай, просто действай сега и лети тотално, недей да мислиш за резултата, в безстрашието отсъства колебание и уплаха, в безстрашието отсъства страха, в безстрашието няма догма. В него има динамична осъзнатост, изтъкана от онази божествена любов, пропита с неподозираните ти сили, която разтваря дверите към щастливото ти бъдеще. Бъди дръзка, решителна, смела, храбра, непоколебима във всяка крачка, която правиш в живота си. Бъди уверена в себе си, силна, имай куража да стъпваш в непознати територии, да си набелязваш трудно постижими цели и задачи. Това, че не знаеш как ще се получи, не трябва да те разколебава. Застани лице с лице с това, което си поставиш за цел и си кажи “аз мога, аз ще се справя, аз съм силна, самоуверена, непоколебима във вярата си” и направи  първата крачка към реализирането на мечтата си. Тя е важна - първата крачка, тя е тласъкът, трамплинът към всички следващи твои крачки.

Повярвай, ти си способна да се справиш с всяко предизвикателство, ако някой ти каже, че това не е така, не му вярвай, това е неговата истина, твоята е друга, той не вярва не само в теб, но и в себе си, докато ти вярваш, толкова много вярваш, че от теб струи като фонтан тази вяра и се пренася до всеки човек, докоснал се до твоето аз. Правѝ всичко, което поискаш, никога не се ограничавай, слушай сърцето си, не се предавай, не захвърляй наполовина достигната цел. Ти не харесваш половинчати работи, затова дори и да ти е нужно доста търпение и постоянство, извърви пътя до мечтата си за колкото  време  ти е необходимо, за да я материализираш. А ако все пак се случи страхът, не се страхувай от него, страхът е естествен, всички хора се страхуват, приеми го като любов, представи си, че страхът се страхува за теб - нещо да не ти се случи, да не бъдеш наранена, разочарована... Разбираш, че той - страхът се грижи за теб, опитва се да те предпази и в един момент осъзнаваш, че страхът не е негативност, тъмнина, а всъщност е светлина за теб. С това познание ти го приемаш като приятел, хващаш го за ръка и тръгваш с него рамо до рамо напред в безстрашието Ви. Моята мъдрост ти звучи нелогична, но всъщност трябва ли тук логика, питам аз. Остави ума, откъсни се от него, потопи се в любовта, любовта е безстрашието, смелостта, вярата. Уповавай се на любовта.  Любовта в съзвучие със сърцето  ще размие колебанието ти в себе си и, заставайки пред огледалото и поглеждайки се в очите, ще си кажеш "аз мога всичко".

Об.те!

текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/

---