откъс от книгата: Попътен вятър-2 част
На дъщеря ми!
Символно метафоричната образност на живота на повечето хора е като птица в клетка. Понякога и аз се усещам, че не съм по различна от тях. Имам стремежа за свобода, онзи полет на душата ми, който ще ме отведе към висините на онова небе-моето небе, в което ще се чувствам щастлива, но като в онази притча за птицата в клетка и аз докато се реша какво да правя, оставам прикована зад решетките на ограниченията си. Иска ми се ти да бъдеш по-различна, твоите свободолюбиви крила да не закърняват от неупотреба, да можеш да се научиш да живееш свободата, не само да я мечтаеш или сънуваш.
И ще ти кажа как да го направиш, започни от желанията, създавай такива постоянно в живота си, след което ги осъществявай. Знаеш, имаш ли желание ще намериш начин, нямаш ли ще си потърсиш само оправдания и причини. Ако имаш желание всичко е възможно. И... полети, не е нужно да си птица, за да го направиш, достатъчно е да следваш своят избор, не нечии чужд. Всеки един човек се чувства щастлив от различни неща, има различни мечти и желания, теб едно нещо ще те направи щастлива, друг-друго. Старай се, в живота ти да преобладават твоите неща, тези които ще те вдъхновяват, мотивират, които ще те карат да се чувстваш удовлетворена, спокойна, жизнена... Не е нужно да стоиш прикована зад железните решетки на не-правенето, не-моженето и да се храниш единствено със семенцата на не-вярата си. И не ги мисли толкова много решенията, просто действай и живей свободата си.
Но, нека ти разкажа за притчата за Птицата в клетка, на която попаднах преди време в интернет и която не веднъж ме е вкарвала в размисли, прочитайки я и ти, ще ме разбереш за какво ти говоря, и какъв е моят съвет към теб.
"ПРИТЧА ЗА ПТИЦАТА В КЛЕТКА
Една птичка дълго време живяла в клетка. Често гледала през решетките към прозореца, а оттам се виждали дърветата. Гледала другите птици, които весело летели на свобода, и често мислела, какво ли е това да чувстваш, как слънцето топли гърба ти, вятърът вее в крилата ти, и летейки нагоре и надолу на воля да ловиш мушички...
Когато птичката мислела за всичко това, сърцето й започвало учестено да бие. Тя заставала на по-високо място в клетката и дишайки дълбоко почти усещала трепета от възможния полет.
Понякога друга птица кацала на перваза на прозореца, отдъхвала си малко и с почуда гледала птичката в клетката: нима е възможно такова нещо? Птица в клетка! Немислимо!
В такива моменти птичката се чувствата още по-нещастна. Крилцата й се отпускали, в гърлото й засядал камък, а сърцето й го обземала печал.
Един път собственикът на птичката оставил вратата на клетката отворена. Птичката стояла и гледала през открехнатата врата. Видяла птиците, пърхащи там, на свобода, видяла как слънцето играе по гърбовете им, а вятърът роши перата им, и почувствала вълнение. Птичката забелязала, че и прозорецът е отворен и сърцето й забило още по-бързо.
Опитала се да реши какво да прави.
Тя все още мислела, мислела, когато привечер се върнал господарят й и затворил вратата на клетката.
И така, независимо от мотивите си, тя предпочела клетката пред свободата. "
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
притча-интернет
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/