откъс от книгата: Попътен вятър
Не се страхувай да разкриеш себе си, зная уютно е вътре в черупките ни, но понякога запълваме прекалено това свое убежище с неизказани изречения от нашият живян живот, и тогава става толкова тясно в това пространство, че въздух не ни достига в него за нас, започваме да се задушаваме, задушаваме...
Можеш от днес да започнеш да говориш, да споделяш всичко без задръжки, ще бъдеш изненадана от положителният резултат на споделянето, първо ще забележиш лекотата която ще почувстваш в себе си, второ ще усетиш приятелското предразположение на слушателят срещу теб, трето ще спечелиш доверието му след като се превърнеш и ти самият в слушател на него. Междуличностните взаимоотношения ще се затвърдят приятелски и ще създадат положителни емоции. А когато ти си слушателят, разсъждавай върху чутото и анализирай чрез него характера на споделящият, така ще можеш да получиш най-точната информация за това-кой всъщност е той като човек.
Когато сме откровени с другите, те също ще бъдат откровени с теб, когато си откровен с другите започваш да бъдеш откровен и със себе си, приемането става непринудено, естествено и интимно, с липсваща прикритост и отсъстващ фалш. Толкова е лесно, просто всеки от нас трябва да се приближи до другият и да сподели себе си, такъв какъвто е, за да може другият да го види истински отразен в разказа му от дадената случка от живота му или в изпитаните му чувства и да има и той смелостта да се разскрие виждайки в неговото отражение себе си. Аз вярвам, че можем да бъдем истински и да размием фалшивият свят който ни заобикаля, честността и откровеността няма да ни направят уязвими, напротив ще ни дадат силата да БЪДЕМ.
А ти ще избереш сама, ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ !!!
Об.те!!!