откъс от книгата: Попътен вятър
С любов на дъщеря ми !
- Трябва ли да правя компромиси?
-Понякога Да, понякога Не, в зависимост от конкретната ситуацията. Ако е въз основа на взаимни отстъпки когато ти и другата страна сте готови до някакво съгласувано съгласие, което ще доведе до вашето добро е Да-прави тогава компромис, но ако трябва да направиш отстъпка от своята съвест и разбирания, за да угодиш на някой друг като правиш компромис, пренебрегвайки себе си и своето щастие- Не, моят съвет е да не отстъпваш. Стреми се винаги да отстояваш своите истини, когато си 100% сигурна в тях и не проявай безпринципност в характера си, не прави компромиси със себе си и съвестта си, заради някой или заради нещо, не позволявай направеният компромис от теб да те доведе до дисхармония, но този съвет от мен го прилагай само при вторият вариант когато е Не на компромиса.
-А, когато е Да на компромиса?
-Тогава прояви духовна освободеност, изслушай мнението на другия, анализирай го с мисълта си, почувствай го със сърцето си и ако го усетиш че е правилно и разумно го приеми, правейки компромис със своето мнение по въпроса, което в случая се оказва неправилно, това е главният фактор за хармонични взаймоотношения, бъди с будна мисъл и се осланяй на чувството от усещането си-знаеш сърцето няма да те подведе. Не всеки човек е като теб, хората са различни, ще се сблъскваш с много различия в гледните точки и възприятия от твоите, в много случай ти няма да харесваш това което правят другите, в другите визирам твоето семейство, близки, приятели, твоят партньор, тогава компромисът "Да" е този който ще ти се притече на помощ. Аз успях да го трансформирам в приемане, съветвам и теб да направиш това. Просто приемай, другите такива каквито са, по този начин не се поражда конфликт във взаимоотношенията ви и не се стига до компромиси, защото се избягва умуването ти върху това кое е правилно или неправилно, не си задаваш въпроса, защо тя или той прави това което ти не искаш да се прави, за теб техните навици могат да ти изглеждат вредни и тяхното поведение неправилно-но за теб, за тях не е така, за това ги приемай, по този начин съвместно ръка за ръка ще продължите да вървите правейки взаимни отстъпки и няма да се стига до онзи заробващ и обезличаващ компромис който те размива като личност. В своята книга"Ключът към положителното мислене" Наполеон Хил казва:"Приемайте хората такива, каквито са, а не каквито ви се иска да бъдат", тук аз ще добавя - правиш ли това никога няма да ти се налага да правиш компромиси.
-Трябва ли често да правя отсъпки във взаимоотношенията си с другите.
-Веднъж Да, два пъти също си мисля че е разумно, но ако се налага да го правиш често под формата на компромиси, това означава че другите злоупотребяват с твоето добро, не прави компромиси със себе си и с принципите си, не позволявай да достигнеш момента в който ще си зададеш въпроса-до кога има ли смисъл и защо само аз "отстъпвам". Този вид компромис на ента степен не е начина по който се достига баланса във връзката, напротив това е 100% деградиращ, обезличаващ и подтискащ твоето Аз неправилен път, а ти не искаш да го поемеш в живота си нали?!
-И последно, да или не на компромиса?
-И Да и Не. Да-за да общуваш с другите приемайки ги такива кавито са и Не-когато усещаш, че е време да спреш, за да останеш такава каквато си като човек, не позволявайки на другите да те използват.
Об.те!!!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/