Оранжеви философии
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
Обичам да се обличам в черен цвят, но този път беше по различно. Черно траурно шалче 40 дни ме задушаваше психически и спираше буквално духа ми, причинявайки ми не физическа, а душевна болка. Бих искала да мога да да споделя с вас усещанията си през тези дни, през които бе спазен по традиция траурът, но не ще мога. Защото тази болка не може да се изкаже с думи, може само да се съпреживее сетивно от хора, които също са минали през нея. Бях се загубила в нищото, в болката, в неразбирането си за смъртта, в неразбирането си за живота. Преживяното ме откъсна дори от самата мен и ме отпрати в една бездна в която имаше само без цвят. Пълна ахроматична липса, отсъствие на цвят и по точно само черен траурен цвят. Цялото ми същество се бунтуваше срещу Господ и срещу болката която има по света. Отново, и отново, и отново се питах “Защо“. Защо Господи причиняваш толкова много болка и страдание ? Но, въпроса ми беше повече реторичен. Задавах го пак, и пак, без да предполагам отговор за него. Казват, че отговорът на реторичният въпрос се крие, съдържа в самият въпрос. Тогава, какъв е отговора, се питах аз, опитвайки се да раздробя, разровя, този свой въпрос навел ме на размисъл и на вътрешен диалог. Защо? Въпроси, въпроси и пак въпроси. И болка, много болка. Болка... И странното е, че не изживявах своята болка от загубата, а болката на до скоро страдащия, мир на праха му. Питах се, защо Господи, трябва да има бавна, трудна смърт? Защо трябва да има агония преди смъртта? Защо, като може да има само бърза и безболезнена смърт?
Кънтяха дни на ред в ушите ми думите “почивай в мир, сега си на по-добро място, където няма вече страдание и болка“. Думи, които почти всички когато се сбогуваха с него изричаха.
Но, аз и ти сме тук. Тук, където има болка и страдание. И колкото и щастливи да се опитваме да бъдем, позитивно мислещи, оптимистично настроени за хубавото което визуализираме в мечтите и представите си за нашето бъдеще, не можем да отречем болката и страданието с които постоянно се сблъскваме. Ти си я чувствал, теб също те е боляло, по един или друг начин. Страдал си, понякога толкова много, че душата ти е агонизирала открито или прикрито. Чувствал си тази агония в отчаянието си, безнадежността си, безпомощността си. И когато тъгата, подтиснатостта ти, равнодушието ти, загубата на увереността ти и липсата ти на мотивация са те обсебвали в летаргия и депресивна меланхолия, ти без значение дали си вярващ или атеист си се провиквал Защо Господи? Защо, е необходима цялата тази болка по света?
Живот ли бе — да го ? Живот ли бе — да го разровиш? Разровиш ли го — ще мирише и ще горчи като отрова. И няма как да не добавя тук този пример за реторичен въпрос от стихотворението на Вапцаров „История“
Болка! Страдание!
Обичам да се вглеждам в лицата на хората, тогава когато те са отпуснати и непринудено себе си, в метрото, на опашката в хранителният магазин, забързани по пешеходната пътека, загледани в чашата питие в заведението... Тогава когато те са без маска на лицето, когато са без фалшив грим, прикриващ тяхната вътрешност. Вглеждам се в тях и откривам болката им, при всеки различна е тя, но я има. Виждам я! Виждам и другото което всеки от тях носи-любовта. А, когато има любов, болката и страданието някак си се понасят.
...На 40-ден върху положеният кръст, върху вече изравненият гроб вързаха черното ми шалче. На 40 ден-тогава когато според поверията душата на покойният бе вече на небето. Или някъде там-където казват, че вече няма болка и страдание. Вятърът подухваше леко увитият траурен шал върху кръста. Взирах се, в черно наситеният му цвят. Според значението на цветовете, черното пропъжда негативната енергия и помага за промените в живота, свързани с любовта. А, аз имах нужда от любов.
Кънтяха дни на ред в ушите ми думите “почивай в мир, сега си на по-добро място, където няма вече страдание и болка“. Думи, които почти всички когато се сбогуваха с него изричаха.
Но, аз и ти сме тук. Тук, където има болка и страдание. И колкото и щастливи да се опитваме да бъдем, позитивно мислещи, оптимистично настроени за хубавото което визуализираме в мечтите и представите си за нашето бъдеще, не можем да отречем болката и страданието с които постоянно се сблъскваме. Ти си я чувствал, теб също те е боляло, по един или друг начин. Страдал си, понякога толкова много, че душата ти е агонизирала открито или прикрито. Чувствал си тази агония в отчаянието си, безнадежността си, безпомощността си. И когато тъгата, подтиснатостта ти, равнодушието ти, загубата на увереността ти и липсата ти на мотивация са те обсебвали в летаргия и депресивна меланхолия, ти без значение дали си вярващ или атеист си се провиквал Защо Господи? Защо, е необходима цялата тази болка по света?
Живот ли бе — да го ? Живот ли бе — да го разровиш? Разровиш ли го — ще мирише и ще горчи като отрова. И няма как да не добавя тук този пример за реторичен въпрос от стихотворението на Вапцаров „История“
Болка! Страдание!
Обичам да се вглеждам в лицата на хората, тогава когато те са отпуснати и непринудено себе си, в метрото, на опашката в хранителният магазин, забързани по пешеходната пътека, загледани в чашата питие в заведението... Тогава когато те са без маска на лицето, когато са без фалшив грим, прикриващ тяхната вътрешност. Вглеждам се в тях и откривам болката им, при всеки различна е тя, но я има. Виждам я! Виждам и другото което всеки от тях носи-любовта. А, когато има любов, болката и страданието някак си се понасят.
...На 40-ден върху положеният кръст, върху вече изравненият гроб вързаха черното ми шалче. На 40 ден-тогава когато според поверията душата на покойният бе вече на небето. Или някъде там-където казват, че вече няма болка и страдание. Вятърът подухваше леко увитият траурен шал върху кръста. Взирах се, в черно наситеният му цвят. Според значението на цветовете, черното пропъжда негативната енергия и помага за промените в живота, свързани с любовта. А, аз имах нужда от любов.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/