Оранжеви философии
текст: Албена Андонова-А.С.А.
текст: Албена Андонова-А.С.А.
Щастлив ли си? Замисляш се. Всъщност, какво за теб е щастието, можеш ли да му дадеш точно определение, дали то е вътре в теб и зависи само от този твой вътрешен свят или е подвластно на света който те заобикаля? Дали щастието е различно или еднотипно определение за всеки? Можеш ли да бъдеш щастлив или имаш нужда от наръчници за щастие-от някоя книга от така наречената литература за позитивно мислене заляла през последното десетилетие книжния ни пазар, от позитивен филм и въобще от някой или нещо на което да разчиташ да те научи да бъдеш щастлив?
Наясно ли си какво е щастие? Усещаш ли го вътре в теб? Различни субективни гледни точки има за това какво е щастие, различно е понятието “щастие“ за всеки. Бих могла в подробности да пофилософствам по темата, но няма нужда да изпадам в това и със сложната си терминология която в повечето случай използвам при писането си да ти обяснявам. Ще ти разкрия моята тайна за щастието. Аз разбрах къде се крие щастието-в нещата които те радват и придават на живота ти реалност? Така че, запитай се, какво те радва, това което те радва е твоят код на щастието.
А моят какъв е? Например вчера бе хубав ден за мен, случиха ми се приятни неща, изпитах благодарност за този щастлив ден и тази благодарност бе един от кодовете за моето щастие. Ти изпитвал ли си благодарност просто така, за хубавите неща които ти се случват? Не! Тогава опитай. Ще се почувстваш щастлив.
Какво още ме прави щастлива?
Радват ме очите на дъщеря ми, сини и големи те събрали са в себе си целият ми смисъл на живот, всеки път когато ги гледам изпитвам щастие.
Вглеждам се в близките си и приятелите си, различни и уникални в своето себе си те ме радват от това, че не случайно присъстват в моят свят. Щастлива съм от това, че ги има.
Поспирам често с фотоапарата си пред малко цвете, тревичка , пеперуда или буболечка, затаила дъх запечатвам на снимка този откраднат миг красота от природата. Това мое съприкосновение с малкият свят ме радва и ме прави щастлива.
Обичам облаците, изгрева, залеза и нощното обкичено със звезди небе, тяхната всеки път различна красота предизвикват в мен екзистенциални емоционални състояния на щастие, погледна ли ги се чувствам докосната от Бог.
Планината, гората изрисувани в пъстри палитри уникално красиви и различни във всеки един сезон ме даряват с одухотвореност и радост, да се разхождам сред тях това е щастие за мен.
Шума на морето и реката ме откъсва щастливо от земният свят. Преди няколко дни например, с още две приятелки се качихме над Рилският манастир и останахме няколко часа на импровизиран плаж на реката до него. Наблюдавах пълноводната река, вълните които се удряха една в друга в забързан по течението танц и техният успокояващ и релаксиращ шум ме омаяха в Оммм... медитативност, тогава възкликнах на себе си-колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив.
Обичам също да пиша, когато пиша изразявам себе си, това са моите чувства, моите мисли, моите разсъждения. Харесва ми да пиша и мисля, че ще го правя до края на живота си и честно да ви кажа това дали ще бъдат четени моите книги не ме вълнува, важното е, че се чувствам щастлива когато писателствам. Вчера един приятел ми каза: -Чета нещата ти, но имаш много сложен изказ, явно ми се отдават по-простичките за възприемане неща, губя нишката, един вид зная, че е много умно, но не мога да се концентрирам в терминологията.
А аз му отговарям: -Ами такава съм, сложна отвсякъде и трудно разбираема, но нали това е хубаво на странните птици, те са различни и неповторими, минава много време преди другите да разберат от какъв вид са. След което добавям: -И не ме чети, още не ти е дошло времето да ме четеш, а когато дойде и между редовете ще ме разбираш.
Радват ме и още много, много други неща, неща които създават в мен емоционално състояние на щастие, мога още дълго да споделям и да разказвам, но сега ще оставя това на теб, ти ми разкажи. Разкажи ми кои неща те радват и те правят щастлив :)
П.п.
Щастието е въпрос за избор. Мога да пиша за нещата които не ме радват-разбира се, че ги има и тях, но те са размити в съзнанието ми от другите-тези които ме радват и правят щастлива, защото така съм избрала. Можеш и ти да избереш да си щастлив.
Аз избрах да бъда щастлива, а ти?
Наясно ли си какво е щастие? Усещаш ли го вътре в теб? Различни субективни гледни точки има за това какво е щастие, различно е понятието “щастие“ за всеки. Бих могла в подробности да пофилософствам по темата, но няма нужда да изпадам в това и със сложната си терминология която в повечето случай използвам при писането си да ти обяснявам. Ще ти разкрия моята тайна за щастието. Аз разбрах къде се крие щастието-в нещата които те радват и придават на живота ти реалност? Така че, запитай се, какво те радва, това което те радва е твоят код на щастието.
А моят какъв е? Например вчера бе хубав ден за мен, случиха ми се приятни неща, изпитах благодарност за този щастлив ден и тази благодарност бе един от кодовете за моето щастие. Ти изпитвал ли си благодарност просто така, за хубавите неща които ти се случват? Не! Тогава опитай. Ще се почувстваш щастлив.
Какво още ме прави щастлива?
Радват ме очите на дъщеря ми, сини и големи те събрали са в себе си целият ми смисъл на живот, всеки път когато ги гледам изпитвам щастие.
Вглеждам се в близките си и приятелите си, различни и уникални в своето себе си те ме радват от това, че не случайно присъстват в моят свят. Щастлива съм от това, че ги има.
Поспирам често с фотоапарата си пред малко цвете, тревичка , пеперуда или буболечка, затаила дъх запечатвам на снимка този откраднат миг красота от природата. Това мое съприкосновение с малкият свят ме радва и ме прави щастлива.
Обичам облаците, изгрева, залеза и нощното обкичено със звезди небе, тяхната всеки път различна красота предизвикват в мен екзистенциални емоционални състояния на щастие, погледна ли ги се чувствам докосната от Бог.
Планината, гората изрисувани в пъстри палитри уникално красиви и различни във всеки един сезон ме даряват с одухотвореност и радост, да се разхождам сред тях това е щастие за мен.
Шума на морето и реката ме откъсва щастливо от земният свят. Преди няколко дни например, с още две приятелки се качихме над Рилският манастир и останахме няколко часа на импровизиран плаж на реката до него. Наблюдавах пълноводната река, вълните които се удряха една в друга в забързан по течението танц и техният успокояващ и релаксиращ шум ме омаяха в Оммм... медитативност, тогава възкликнах на себе си-колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив.
Обичам също да пиша, когато пиша изразявам себе си, това са моите чувства, моите мисли, моите разсъждения. Харесва ми да пиша и мисля, че ще го правя до края на живота си и честно да ви кажа това дали ще бъдат четени моите книги не ме вълнува, важното е, че се чувствам щастлива когато писателствам. Вчера един приятел ми каза: -Чета нещата ти, но имаш много сложен изказ, явно ми се отдават по-простичките за възприемане неща, губя нишката, един вид зная, че е много умно, но не мога да се концентрирам в терминологията.
А аз му отговарям: -Ами такава съм, сложна отвсякъде и трудно разбираема, но нали това е хубаво на странните птици, те са различни и неповторими, минава много време преди другите да разберат от какъв вид са. След което добавям: -И не ме чети, още не ти е дошло времето да ме четеш, а когато дойде и между редовете ще ме разбираш.
Радват ме и още много, много други неща, неща които създават в мен емоционално състояние на щастие, мога още дълго да споделям и да разказвам, но сега ще оставя това на теб, ти ми разкажи. Разкажи ми кои неща те радват и те правят щастлив :)
П.п.
Щастието е въпрос за избор. Мога да пиша за нещата които не ме радват-разбира се, че ги има и тях, но те са размити в съзнанието ми от другите-тези които ме радват и правят щастлива, защото така съм избрала. Можеш и ти да избереш да си щастлив.
Аз избрах да бъда щастлива, а ти?
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/