автор: Албена Андонова-А.С.А.
Губя се!!! ...........................
Губя се между правилното и неправилното, между вярното и невярното, между мисленето и немисленето, после се търся в лабиринта между думите-тези написаните и тези неизказаните и неродените все още от сивите ми клетки, взирам се да се намеря в препинателните знаци на изреченията ми, но единствено следа намирам от себе си в многоточията на ента степен тук-там на някой ред от фрази които предвещават вечното- безконечно "следва продължение"...
Губя се!!! .........................
Губя се в целият този мастилен словоред, който не мога да зачеркна или изстрия от съзнанието си, защото той написан вече е полетял в пространството и е достигнал до теб, докоснал те е, може би вдъхновил и мотивирал също... И отново слагам многоточие... и този път не да се загубя, а да се приютя в него, за да ме откриеш там между отделните точки и да разкриеш себе си чрез мен, да се припознаеш в мислите и думите ми...такъв какъвто искаш да бъеш идеален за представите си за човек...
Губя се!!!..........................
За да те намеря, в разбърканият пъзел от кръстословиците на живота ти, да ти подам ръка когато агонизираш в ада на душата ти и да те измъкна от пропастта на неверието ти и да ти вдъхна вярата. От къде я имам силата-незнам, но я чувствам, усещам я -предназначена е не за мен, а за теб- за това аз ти я подарявам. Протегни ръка и я сграбчи и не я пускай никога, нека вярата се вкорени във всяка клетка от тялото ти и стане част от твоята същност... Вярвай, но не в религия, философия, отделна личност която ще наречеш гуро, ментор или учител... вярвай в себе си, само в себе си... за да усетиш мириса на свободата на летящото си Аз.
Губя се!!!..........................
Губя се във всичките тези оранжеви драсканици пропити с вечните философии, за да се усмихна с теб в щастието на успехите ти, тогава когато прозрял истинността на прочетените думи ти си ги вплел в живителните фибри на своят свят превръщайки го в едно по-добро място за живеене за теб... за да могат по-късно и други хора да усетят светлината му и да го поискат в живота си намирайки загубеното си Аз в него...
А аз ще продължа да се губя ... във всяка моя мисъл, буква, дума, изречение, за да се намирам в оранжевото им отражение... в огледалото на което когато се погледнеш ще виждаш и ти себе си...
Губя се между правилното и неправилното, между вярното и невярното, между мисленето и немисленето, после се търся в лабиринта между думите-тези написаните и тези неизказаните и неродените все още от сивите ми клетки, взирам се да се намеря в препинателните знаци на изреченията ми, но единствено следа намирам от себе си в многоточията на ента степен тук-там на някой ред от фрази които предвещават вечното- безконечно "следва продължение"...
Губя се!!! .........................
Губя се в целият този мастилен словоред, който не мога да зачеркна или изстрия от съзнанието си, защото той написан вече е полетял в пространството и е достигнал до теб, докоснал те е, може би вдъхновил и мотивирал също... И отново слагам многоточие... и този път не да се загубя, а да се приютя в него, за да ме откриеш там между отделните точки и да разкриеш себе си чрез мен, да се припознаеш в мислите и думите ми...такъв какъвто искаш да бъеш идеален за представите си за човек...
Губя се!!!..........................
За да те намеря, в разбърканият пъзел от кръстословиците на живота ти, да ти подам ръка когато агонизираш в ада на душата ти и да те измъкна от пропастта на неверието ти и да ти вдъхна вярата. От къде я имам силата-незнам, но я чувствам, усещам я -предназначена е не за мен, а за теб- за това аз ти я подарявам. Протегни ръка и я сграбчи и не я пускай никога, нека вярата се вкорени във всяка клетка от тялото ти и стане част от твоята същност... Вярвай, но не в религия, философия, отделна личност която ще наречеш гуро, ментор или учител... вярвай в себе си, само в себе си... за да усетиш мириса на свободата на летящото си Аз.
Губя се!!!..........................
Губя се във всичките тези оранжеви драсканици пропити с вечните философии, за да се усмихна с теб в щастието на успехите ти, тогава когато прозрял истинността на прочетените думи ти си ги вплел в живителните фибри на своят свят превръщайки го в едно по-добро място за живеене за теб... за да могат по-късно и други хора да усетят светлината му и да го поискат в живота си намирайки загубеното си Аз в него...
А аз ще продължа да се губя ... във всяка моя мисъл, буква, дума, изречение, за да се намирам в оранжевото им отражение... в огледалото на което когато се погледнеш ще виждаш и ти себе си...
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/