Мисля си, за едни размисли преди години на тема , писани от мен. И сега, както тогава започвам с прословутата метафора Вятърните мелници в живота ниЧовек трябва да знае кога да спре да се бори с вятърните мелници.
Странното е, че тогава тази статия бе причината да започна историята която днес, пак с размисли на тази тема аз приключвам.
И си мисля...
Защо, ние хората създаваме, подобни като на знаменитият идалго с вятърните мелници в живота си смешни битки.
И други неща си мисля, но те са доста лични и не ми се иска ги споделям с вас, или по точно да си оголвам дотолкова душата. Явно, притчата за голата душа доста ме е впечатлила. Тук се усмихвам :)
Но, усмивката ми е уморена.
Не, не нощният час в който пиша е виновен за това.
Мислите ми се прехвърлят върху персонажа Санчо Панса, верният оръженосец-другар на идалгото. Донякъде завиждам благородно на Дон Кихот за приятелството му с този реалистът - материалист, който не витае в облаците ... На всеки, който създава „вятърни мелници“ му трябва такъв другар. Да го критикува. Да му казва, че това е само вятърна мелница ...
На всеки, който се стреми към възвишени дела му трябва един Санчо Панса, да го разтърсва отвреме-навреме напомняйки му, че е само една прашинка в безкрая и няма да промени света. Или може би може!
Дали наистина може?
Мисля си, и за бедният идалго-Алонсо Кехана, който заживява в своят измислен свят превръщайки себе си в рицарят Дон Кихот. Свят в който всичко идва с любов и свършва с любов.
Мисля си... и за звездното небе. Тази вечер гледах един филм, в който геройте живееха на място на което нямаха достъп до небе. Но, те си бяха измислили свое небе-от светулки. През нощта тези светулки блещукаха като звезди. Беше красиво! Те сядаха и наблюдаваха това нощно „звездно“ небе. Разбрах-смисъл има. Докато хората вдигат взор нагорe и гледат звездите, смисъл има. Сред цялата тази тъмнина, когато проблясва тъмнина, смисъл има.
И докато гледах това тяхно измислено небе, си помислих, че Дон Кихот може би е бил наясно, че Великаните с които се бори са просто едни бездушни постройки на Вятърни мелници. Бил е наясно, но му е харесвало да вярва в противното. И тогава си зададох въпроса, дали има смисъл от това да създаваме свой вятърни мелници.
Моят отговор е - има !
Винаги има смисъл !!!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/