
Не е толкова трудно
да намериш вдъхновение
ако си с отворени сетива за него
Откопчах колана,взех чантата си премятайки я през рамо и слязох от колата.
...И така днес ще върша работата си с кракомобила.
Спирка на автобус.
Стоя и чакам.
Около мен много хора,сиви хора,приличащи ми на счупени.Всеки сгушил се в топлата си дреха,опитвайки се да се затвори в безизрастния си свят ,а не да избяга от студа.
Погледнах ги в очите,за да мога да ги анализирам,не открих светлина,не видях усмивка.Набръчканите им чела,подскачащите им от нервност тела ,сведенаната им глава ги правeха безлични.
Автобуса дойде...и тогава те пред мен се превърнаха в стадо овце,като всяка една овца бързаше да се качи първа и блъкаше себеподобните си.
Отдръпнах се с усмивка изчаквайки да се кача последна.
Имаше свободно място ,седнах до прозореца.Навън прехвърчаха снежинки.През ума ми мина спомен за една песен.Седях и гледах танца на пърхащите нежни снежинки в ритъма на тази песен.Пред мен се разкриваше бяло вълшебство.Бях като омагьосана от красотата на толкова разнообразните по форма снежинки,които блестяха като кристал и озаряваха света и със своята приказка от небесата разкриваха магията на вече отминаващата си зима.
Запазих този спомен от колекция прекрасни снежинки и по късно го пренесох в къщи съпроводен с цитат от Николай Георгиев и чаша горещо кафе.
когато погледа ни озарят,
когато ни стоплят душата,
когато като звезда ни разсмеят,
когато влеят в нас изкряща доброта,
такава е зимната приказка."
Само трябва да полетиш!!!
автор: Албена Андонова
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/