откъс от книгата: Оранжеви писаници - 2 част
Ходенето пеша, освен че я караше да се чувства добре, бе също една чудесна алтернатива за здраво сърце, нормално кръвно налягане, бистър ум и перфектно тяло заредено с енергия цял ден. Бе щастлива! О, да! Наистина щастлива! Постепенно тя удължаваше времето и маршрутите си. Ходенето пеша се превръщаше в една приятна необходимост, сякаш че имаше пристрастяване към ендорфина, който този да го наречем спорт и даваше. Нуждаеше се от тази доза енергетик всеки ден, за да бъде жизнена и щастлива.
Днес реши да достигне дестинацията си отново не с колата, а пеша. Направи пряк маршрут за около 30-40 мин., през парка, алейте на който бяха празни в този час на деня. Есенните листа, запазили се след стопилият се сняг бяха мокри и нашарени в тъмно оранжево и тютюнево-кафяво Хладният вятър докосваше бузите ѝи зачервяваше ушите ѝ. Тя сложи качулката на коженото си яке подплатено топло с полар, сложи кожените си ръкавици и препусна в забързано ходене в парка. Дрехите ѝ бяха предвидени удобни за сутрешният ѝ спорт, но и подходящи за веднага последващият ѝ енергичен ден. Времето, въпреки студа, бе приятно, наоколо ѝ се носеше миризма на свежест, която тя вдишваше с ноздрите си и пълнеше с нея дробовете си. До слуха ѝ достигаше птича песен, която ѝ действаше изключително релаксиращо. Вдишваше, правеше няколко крачки и издишваше. Подметката на кожените ѝ черни кецове се огъваше бързо от петите към пръстите, в главата ѝ в този момент нямаше мисли, тя бе замряла в тишината на гласовете на природата-песента на вятъра и птиците които влюбено се надпяваха.
Но... парка свърши и тя излезе на асфалтовият път с препускащи по него движещи се и мръсни коли Премина по пешеходната алея, трябваха ѝ още 5 минути, за да пристигне до крайната си цел на днешният маршрут. Бе заредена физически и психически, чувстваше се жива. Жива ! Усмихна се доволно, предстоящият ѝ ден бе обещаващо щастлив.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/