откъс от книгата: Оранжеви писаници-2 част * НОВО НАЧАЛО
-Толкова съм превъзбудена, иска ми се да видя повече падащи звезди, за да си пожелая много желания, а аз видях само една.
-Пожела ли си желание?
-Разбира се че да, но ми се искаше да си пожелая повече желания.
-Аз вярвам, че моите желания без звезди ще ми се сбъднат.
-А, на мен ми трябват падащи звезди, за да си намисля желание и да бъда готова то да ми се сбъдне.
-Знаеш ли, когато бях дете обичах да си мечтая да имам пръстена на "Аребела", който трябва само да завъртя ,за да ми сбъдне желанията или пък да притежавам вълшебната лампа на Аладин, която също да изпълнява желанията ми, харесвах също много приказката за златната рибка и нейните желания, а вечер затварях очи преди да заспя и си представях, че някоя добра фея ще дойде с вълшебната си пръчица и размахвайки я над леглото ми, ще сбъдне моите копнежи и мечти. Но това бе когато бях дете, сега също копнея за различни неща и тая надежда, че те ще ми се сбъднат, но надеждата ми е пропита с вярата ми, че наистина ще бъде така. Онзи детски копнеж, че ще стане чудо и желанието ми ще се сбъдне е изместен с вярата ми, че вълшебната лампа на Аладин я нося вътре в себе си, зная че мечтите ми са лесно достижими, не ги отдалечавам вече от себе си като химера, на която поставям приказен ореол издигнат в култ и не им преча по този начин да се реализират.
Зная какво искам и зная ,че ще го имам. Винаги имам ясна картина на реализираната си цел, визуализирана в мислите ми, тя вече започва да пониква като семенце в подсъзнанието ми и израства като голямо растение в реалният ми свят. И винаги ми се дава точно това, което съм поискала, от тук разбрах, че човек трябва много да бъде внимателен какво иска и какво си пожелава, защото Вселената ще го чуе и ще му го даде.
-Но, как така, аз също мечтая, но никога нищо не ми се сбъдва.
-Важно е да нямаш съмнение, че нещото което си си пожелала няма да ти се случи, съмнението е като плевел, който пречи на желанието ти-да израстне като растение и да се разлисти реално в света ти. Позволи на мечтата си, да достигне до подсъзнанието ти, приеми я там, обгърни я и я приеми като истина, чак след това идва вярата, след приемането, след визуализацията, след доверието. Но не си мисли, че Вселената ще ти изпълни поръчката на желанието ти просто така, като дар, за да се осъществи желанието ти трябва и ти да поработиш за него. Никога нищо не идва на готово, човек трябва да даде дела, време, отдаденост, постоянство, търпение... за реализирането на желанията си. Аз и ти можем да творим чудеса, но по правилният начин.
За да проработят мечтите ти, ти трябва да поработиш за тях. На всеки от нас му се иска всичко да се случва по лесният начин, без много усилие, но няма лесен начин, както в нашия пример днес с "падащите звезди", човек трябва да е целенасочен, да проявява трудолюбие, упоритост и търпение, за да спомогне на себе си в сбъдването на мечтите си. За да се превърне мечтата в реалност, човек трябва да е готов да даде достатъчно от себе си за нея.
И двете вдигнаха очаровани глави над себе си, космическа красота заля небето, "звездопада" беше зрелищен, двете жени замълчаха очаровани от гледката, затаили дъх те пълниха душите си с красотата на падащите звезди.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/