откъс от книгата: Оранжеви писаници-2 част * НОВО НАЧАЛО
Роднините й я бяха изпратили да вземе отец Серафим за службата. Подранила 15 минути за срещата, тя влезе в тихия обширен църковен двор и се огледа, цареше спокойствие в обсипаният и видимо с любов поддържан с дървета, цветя и свежа трева имот, сградата на който величествено и респектиращо стоеше пред нея приканяйки я с широкоотворените си врати да влезе вътре в сумрака осветляван от блещукащите свещички запалени от вярващите. Но тя направи няколко крачки не към нея, а към дървената пейка на която приседна под сянката на извиващата се разлистената лозя, окичена нагъсто от неузряли гроздове и зачака отчето. До ноздрите й достигаше миризма на тамян, примесен с миризмата на восък и предизвикваха в нея молитвено разположение, тя погледна към православният храм който бе с кръстовидна форма - символ на Христовия кръст и притвора-входното помещение, през което имаше видимост към средната част, светия олтар и част от иконите разположени на няколко реда, но не се реши да влезе вътре, въпреки че знаеше, че молитвата вътре в храмовете винаги е с много силно въздействие. Това бе така защото църковните помещения са заредени енергийно с вярата на молещите се, която създава една огромна силна материализираща се вълна върху реалността и ако молещият е искрен в молитвите си и силно вярва в думите които казва, то тогава чудотворната сила на молитвата се случва, но за нея днес не й бе ден за молитви и не само днес, така бе през последната година през която тя си задаваше въпроса къде е мястото на Господ в мъката, болката и смъртта на хората.
След няколко часа през които бе отминала службата на отчето на гроба на дядо й и почерпката за Бог да прости на присъстващите в магерницата, тя шофираше по обратният път връщайки младият около тридесетгодишен отец Серафим в черквата.
-Виждаш ли пътя пред себе си, забележи как там пред теб пътя се стеснява и видимо изглежда че има завой на дясно, но завоя е на ляво, а сега погледни тук. -Доближили вече завоя той й показа няколко надгробни камъка отстрани на пътя.
-Голяма катастрофа май е станала тук.- Каза тя.
-Не е една, а няколко, това място го наричат Завоя на смъртта.-Поклати със съжалиние глава отчето.
-Не я разбирам аз смъртта.-Въздъхна тя.
-А ти какво искаш да има вечен живот в мъки, представи си да живееш вечно в страдание, в неприятности, в проблеми, в нерадости...ръсеше мъдрости отчето.
-А защо трябва да си представя негативната му страна, живота може да бъде разгледан и в противоположната му красива страна, но не това аз имах впредвид, мислех си за друго, например за това че този дядо на който днес му бяхме на гроба последните осем месеца от живота му бяха толкова мъчителни, бе прикован обездвижен на легло но с чисто и будно съзнание, не можеше накрая дори ръцете да си помръдва, а ние лъжичка, по лъжичка сме го хранили. Когато присядах до него, той ми казваше" Ех, мъка, мъка, защо Господ ме мъчи толкова много, защо не ме взима при себе си?! " и аз също се питах защо, ако има Господ позволява този изключително добър възрастен човек да страда толкова много, а по същото време на една моя близка синът й който бе само на 18 години и на който му предстоеше толкова много живот катастрофира и загина, сърцето й се сви при спомена и за смъртта на мъжа който бе обичала, но пропусна да го спомене.
-Ще ти кажа защо, първо за дядото, той с неговите си мъки си е извоювал своето място в царството божие, както и вие които сте се грижили за него. А за младото момче ще ти разкажа набързо един разказ на Хайтов, в който главният герой е бил пребит на пътя, това което му се е случило е било лошо , но това се е случило, защото Господ го е предпазил давайки му по-малкото зло-малко по напред на пътя са го чакали не да го пребият, а да го убият. Така че никога не си задавай въпроса кое е лошо и кое добро. Приеми че е трябвало така да се случи, такава е била Божията воля, този млад мъж да загине по този лесен начин, за да бъде избавен от дълго и мъчително страдание приживе.
-Благодаря ти за разговора отче, приятен следобяд ти пожелавам. -Спирайки пред черквата каза тя.
-Бъди жива и здрава и ти. -Каза той и слезе от колата прихващайки дългото си и черно расо в ръка.
Тя поглеждайки след него си мислеше. -И все пак ако има Господ, то тогава защо трябва да позволява да страдат добри хора, защо Той позволява да има много болка и мъка и защо отнема живота на млади хора изпълнени с желание за дълъг и пълноценен живот. Къде е мястото на Господ във всичко това?! Нима тя трябваше да приеме че бе редно всичко това, то наравно със смъртта на приятеля й, който толкова много обичаше живота. Не!!! Тя щеше да продължи да си задава тези въпроси, до тогава докато не намереше задоволителен отговор на тях.
Смъртта и живота и бяха отнели много хора през последната година, но тя продължаваше да Вярва, да вярва но в какво-в нейният Господ, в този който тя носеше вътре в себе си, примесен с нейното Аз, това беше нейната религия... както и нейната философия, а за другият "християнският Господ", тя нямаше все още достатъчно мъдрост да го разбере.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/