откъс от книгата:Оранжеви писаници-2 част
Най-лесно е да се предадеш-това е лесният начин, но тя реши да избере по-трудният. Да се справиш със себе си, с живота си, да можеш да го поемеш отново в ръце, тогава когато само пепелта от изгорелите спомени е останала в него и да се опиташ отново да го изградиш, когато гредите които са го крепяли са се превърнали в прах, а сечивата са износени, си е истинско предизвикателство. Тя бе готова да поеме това предизвикателство, колкото и смачката да се чувстваше в момента, знаеше, че ще се справи, това беше правилният избор, беше нейният път, по който в момента поемаше. Там не знаеше какво я очакваше, нито какви хора щеше да срещне, но знаеше, че това бе едно от най-добрите й решения, които до сега бе взимала.
Искаше да изгради наново живота си и този път той да бъде посветен изцяло на нея, центриран в думичката градя-за да може тя да я мотивира, вдъхновява, да я провокира да "гради" неща, за да ги оставя след себе си като създадена красота за другите.
Розовият храст окичен в цветове и пъпки в червена палитра я подканяше към себе си, тя стана от пейката и с бавни стъпки пристъпи към него, докосна една от клонките му и я наведе към лицето си, помирисвайки с възторг голямата червена роза, която намокри бузата й с капчиците останали по нея сутрешен дъжд, прошепвайки й "Пробуди се!"
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/