откъс от книгата: Оранжеви писаници - 2 част*НОВО НАЧАЛО
Пролет моя, моя бяла пролет...
Уханието на свежест и онзи специфичен парфюм на пролет я накара да възкликне одухотворено "пролет моя, моя бяла пролет" цитирайки емблематичните думи на Вапцаров, но перифразирайки ги ексизтенциално до моментното й съществуване, с онази екстензия която поддържа живота й. Мислите бяха излишни, тя затвори очи и се отдаде на мириса, обаянието, усещанията, на екзистенциалният момент, който бе действителен, налице и в наличност около нея, втъкан с божествена магия в цъфналите дървета.
И в този миг на безвремие се случи онова нещо с нея, което наричаха пролетно пробуждане. Тя възкликна, взаимствайки и перифразирайки отново част от стихотворението"Пролет" на Никола Вапцаров - "Ах, моя пролет, не живяна, не празнувана, не искам да бъдеш само в зрачни сънища от мен сънувана". След което вдиша с ноздри пролетното ухание носещо се около нея и изпълвайки дробовете си с този природен елексир добави-"Пролет моя, моя бяла пролет...нека видя първият ти полет".
И тя знаеше, че пробуждането щеше да надделее над умората. Да, чувстваше се уморена, уморена от всичко, от живота като цяло, бяха я уморили опитностите през които бе минала. Чувстваше болки в краката си, не само физически, но и психически, пътя който бе извървяла в живота си я бе уморил. Бе разбрала, че няма лесни пътища, отъпкани пътеки, пряк път, равни терени. Бе разбрала, че винаги където и накъдето да вървиш, ще срещаш препятствия, прегради, трудно проходими маршрути...Но, това е всъщност философията на живота, да ни дава трудности и преодолявайки ги, ние да се учим от тях. Човешкият живот е едно голямо предизвикателство, за да се научиш да оцеляваш не можеш да следваш закони и правила, дадени от други хора, трябва сам да ги създаваш, защото живота е хитър-дава ти лабиринт, който е индивидуален, направен само за теб и те поставя в него. Лабиринта ти е непредсказуем, преплетен е с много пътища, пътеки и избори, верният път в него ти трябва да го намериш, колко дълго ще се луташ пак зависи от теб, възможно е дори цял живот да не намериш изхода, всичко зависи от теб, колко си готов да вървиш и колко да търсиш. Интересното е, че каквито и предизвикателства и трудности да срещаме в този лабиринт-наречен живот, и колкото и да е превишено тяхното количество, те не ни деградират ограбвайки нашата душевност, а напротив облагородяват ни с много мъдрост и сила. Справяме се с едно предизвикателство, придобиваме опит и знания от трудностите в него и се насочваме към другото-следващото предизвикателство. Не, не сме мазохисти, това е априорията ни, това е смисъла на нашето пълноценно съществуване-да живеем с трудности, с предизвикателства, да изискваме все повече и повече от нас, дори когато вече нямаме сили, да опъваме нервните си клетки до ента степен и да се самонаказваме с грешните си избори, а такива задължително трябва да ги правим, за да се учим от тях. Нашите грешки, са най-добрите ни учители, нека да бъдем добри ученици, да се поучаваме и да не повтаряме. А, тогава когато умората надделее, от всичко през което сме минали, когато започнем да влачим уморените си физически и психически крака, с безнадежността, че пътя по който ги тътрим е отново един от грешните пътищата без изход в лабиринта, да вдишаме пролетният аромат на ново, пробуждащо се начало с мотото, че никога не е късно да започнеш от начало. Пролетта има силата да отваря ума, да го пробужда от дългата му летаргия и да го зарежда с оптимизъм, както пробужда природата от дългият зимен сън преобразявайки я красиво с живот. Нека да се възползваме от нея и да се заредим.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Тя се наведе към клона, обкичен с множество бели като пуканки цветове и вдиша парфюма му, опиянена от вълшебният аромат на цъфнали дървета възкръснал сетивата й се пренесе в друга реалност, във време-късче бяла красота, с мирис на живот, което я отнесе на едно по-високо ментално ниво. Пролетната алхимична природна идилия, успя да я дари с глътка чистота, достатъчно силна да изчисти всичко старо, ненужно, непотребно и да запълни със своята омая всяка нейна клетка и фибра с пробуждащ я енергетик за живот.
Пролет моя, моя бяла пролет...
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/