откъс от книгата: Оранжеви писаници-2 част * НОВО НАЧАЛО
-Току що осъзнах, че сърцето ми иска него, не някой друг. Зная също, че това колкото и да е постоянно, абсолютно, затвърдено, то съществува заедно със своята противоположност, която избутва това изречение от мястото й, в съзнанието ми и го отдалечава от мен. И все пак мисля, че първото състояние е по-силно от второто, защото когато го усещам, преживявам онова "не-то" което срещнах в Писмата до Клаудия от Хорхе Букай. И както Хорхе и аз "когато се оставя на това чувство изпитвам усещане за пълнота, покой и любов, което изпълва цялото ми същество и започва да се излъчва от мен. Вратата към това чувство ми отваря не-условностите, не-мисленето, не-предвиждането..."
-психоаналитика й слушаше, тя продължи. -Не-условностите размиват традиционността и шаблонностите на условията в любовта ми, за това моето обичам те е освободено от тях, чувствата ми са свободни, не спазвайки някаква дипломатичност и договореност между него и мен, аз го обичам, просто защото го обичам и това ми е достатъчно, няма защото, заради което, поради което... Обичам него! Без условности! Без определения и ограничения, учейки и него, чрез моето обичам те, да чувства към мен, тази екзистенция-да съпреживяваме съществуване на чувства и усещания, която комуникация да се храни от емоциите ни по един не-вербален начин.
-Разкажи ми за не-мисленето, което това чувство към този мъж поражда в теб.-каза психотерапевта.
-Да го обичам-вратата към това чувство отвори не-условностите в живота ми, но когато прекрачих прага й, аз попаднах и в не-мисленето, потопих се в онова състояние на празнота в ума си, в което започнах всякаш че, да усещам пълнотата на всички знания за човешката душа. Благодарение на релаксиращото си транс състояние на любовта, аз се освободих от напрягането на сивите си клетки и от потребността задължително да получа отговор на някой свой, но перефразиран от мен по фундаментално му въпрос. Оказа се, че вече нямах нужда от въпроси, както и от отговори за тях. Достатъчно ми бе, че го обичам, а моето обичам те, бе озарило света ми с онази светлина, която те захласва и те кара да спираш дъха си и туптенето на сърцето си екзистенциално.
-Сподели ли му това? - попита я нейният психоаналитик.
-Да! Много пъти му казвах, "не мога да спра мислите си за теб", казвах му също, че това мое мислене не е натрапчиво, а някак си релаксиращо, даващо ми спокойствие, обгръщащо ме в нежна прегръдка и даряващо ми уют.
-Интересно, продължи. - подкани я да продължи споделянето терапевта й.
-Беше изключително преживяване, когато то ме загръщаше нежно с воала си ме пренасяше в свой си спа център, в който ме обгрижваше с облагородяващи ме процедури и ми даряваше отпуснато състояние на не-мислене и покой. И тук няма как да не ти цитирам отново Хорхе от писмата му до Клаудия: "когато се оставя на това чувство изпитвам усещане за пълнота, покой и любов, което изпълва цялото ми същество и започва да се излъчва от мен", когато се оставя на това чувство изпитвам усещане за пълнота, покой и любов. Да! Любовта ми към него засили и ми даде усещане за такава пълнота в живота, която непрекъснато ме самообогатява и самообновява.
-Ерих Фром, бе определил тази любов като продуктивна, но беше подчертал, че е и изключение. -добави терапевта на пациентката си.
-Изключение е според мен, защото повечето хора винаги търсят любовта извън себе си.-добави тя.
-"Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират." (Матей 7:14). Знаеш ли, Фром казва, че "Ако индивидът може да обича съзидателно, той обича също и себе си; ако обича само другите, то той въобще не може да обича."
-Да, чрез него, аз се научих да обичам себе си. Ошо също има подобни думи като Фром, които гласят, че ако не обичаме себе си, никога няма да обичаш някой друг. Аз бих добавила, че понякога ни е необходим някой друг, чрез любовта си към който да заобичаме себе си. -изпъвайки краката си върху пода и подпъхвайки едната възглавничка зад кръста си, каза тя, променяйки позата на тялото си в седяща и продължи. -Ще ти призная, че от мига в който усетих любовта си към него, аз постоянно се променям градивно, самообновявам се, самообогатявам се, всичко е толкова красиво и хубаво, че понякога се страхувам, че може да спре, и умишлено се оставям за сега на това ниво на усещане, без продължение, за да мога да се наситя до край на магията която ми дава моето обичам те .
-И тук стигаме до не-предвиждането на Хорхе Букай, от Писмата му до Клаудия. -усмихна се приятелски мъжа срещу нея.
-Точно така, Не-предвиждането, което и аз като писателя Хорхе, прекрачвайки прага на любовта си, изживявам в очакванията си.
-Имаш значи очаквания.
-Че имам очаквания, да, имам ги, те ме карат да вярвам, че ми предстой нещо хубаво, това хубаво между мен и този мъж, който е постоянно в мислите ми е неизбежно и той го знае, както и аз. Очакванията ми дават убеждението, че няма да зашлевя плесница на живота си, като не вярвам в любовта си, но това не означава, че трябва да имам някакви конкретни планове за нея и предвиждания. Не-предвиждането дава свободата всичко да се подреди по най-добрият начин, а докато се наместват на мястото си всички малки пъзелчета от плана който любовта прави за нас, ние с това момче извървявайки най-неподозираните пътища на този план, можем единствено да окриваме благодарение на случващото се, нашето себе, вътрешното си Аз, по един по-цялостен и философски начин, който да ни даде прозрението да видим и мъдростта да раберем това което ни се дава чрез тази опитност.
-Като те слушам приятелко, стигам до извода, че сеансите ти при мен като твой терапевт са ти излишни, психоанализата е метод, чрез който се стига до дълбините на несъзнаването, но ти чрез любовта си започваш да управляваш своят духовен живот.
-Наистина е така, бях се загубила, изпаднала в черната дупка на своята агония на душата си, чрез това мое обичам те към него, аз се научих, че първо трябва да обичам себе си. Наведе се тя и хвана ръката на седящият срещу нея млад мъж в дланите си. -Но ще продължа да идвам въпреки това прозрение отново при теб, имам нужда от сеансите ти, ти си не само мой психоаналитик, но и добър приятел.
-Ок, следващият път тогава ще поприказваме на чаша питие в любимото ни заведение. Всъщност и аз имам нужда да излея пред някой душата си, а ти си не само добър слушател, но и добър съветник.-усмихна й се той.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/