откъс от книгата: Оранжеви писаници-2 част * НОВО НАЧАЛО
Освен нея нямаше никой по улицата, заблудени хората бяха избягали на сухо и топло от дъжда, пропускайки да видят с очите си неговото вълшебство в красота и да усетят ментално магическата му сила носеща чиста енергия със себе си да отмива всички нечистотии полепили се по съзнанието на човека.
И днес въпреки мокрото време тя се поспря пред окиченият с безброй рози храст покрай който минавеше всеки ден по пътя за дома си, вгледа се в него с възхита, кърваво червените цветове бяха поръсени с множество миниатюрни кристалчета които проблясваха ефирно в допира си с въздуха. Протегна ръката си и докосна едно с върха на показалеца си и се усмихна. Чувстваше се жива, дъжда не й носеше онова тъжно и меланхолично настроение навяващо мисли за тъга с което повечето хора го свързваха, а я подканяше да танцува в мислите си свободно с него като малка капчица дъждовна вода отмивайки с танца следите на лошото.
Тихо се сипеше дъжда, някаква магия управляваше танца му, капките се ронеха, една по една и барабаняха по твърдата повърхност, пеещи своята дъждовна ромоляща песен. Падащи те създаваха усещане за вълшебност, за любов, за топлина, а съприкосновението им със земята я замечтаваха за тъй желаната от нея влюбена прегръдка с живота. Имаше желание да живее, истински, страстно, отдадено и реално. Да живее!!!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/