откъс от книгата: Оранжеви писаници-2 част * НОВО НАЧАЛО
изгрева бе пурпорно-червен с отенъци на оранжево, величието му й действаше омагьостващо и привличаше погледа й с магнетизма си. Тя притай дъх зашеметяващо от красивата гледка разкрила се пред очите й, затвори очи запаметявайки и запазвайки я дълбоко в себе си, искаше й се вътре в нея тази светлина да победи и нейната "тъмнина", така както всеки ден тя побеждаваше мрака от нощта.
Погледна часовника си, беше точно 5.51, междуградският път бе пуст в този ранен час, отвреме-навреме само профучаваше забързана кола по-посока близката столица. Тя постоя още няколко минутки съзерцавайки в умиротворение огнено-оранжевата палитра на небето, прочиствайки съзнанието си чрез този енергиен стимулант, който и даваше желание за живот, а в момента тя имаше нужда точно от това. Тази жива енергия на слънцето-както окултно я наричаха и действаше винаги положително, сутрин енергийте се движат отдолу-нагоре и има в излишък положителна енергия, за това тя действа целебно, най-вече влие върху мозъчната нервна система.
Усмихна се, мозъчната нервна система, мхм... в последните месеци нейните нерви бяха толкова опънати, че май се нуждаеше от почерпване от такава енергия от Природата всеки ден, но едва ли би могла да посреща зазоряването и изгрева толкова често, защото обичаше сутрин да си поспива. Но при тези мисли си обеща, че винаги когато има възможност, ще поспира пред изгрева и първите слънчеви лъчи, тогава когато слънцето е в апогея на своята дейност, за да се зарежда с тъй наречената прана жизнена енергия, а сутрин Земята е по-възприемчива към нея и е хубаво точно тогава да се използва нейната целебна сила.
Не й се тръгваше, ако можеше би спряла времето в този миг от изгревна красота, застопорявайки в него целият си живот- минало, настояще, бъдеще сливайки ги в едно с тази целебна прана и завинаги.
Докато шофираше малко по-късно, усещаше все още в себе си въздействието на красотата от видяната природна картина или може би наистина бе успяла да се зареди не толкова от слънчевите при изгрев лъчи, а от жизнена енергия-прана, която я бе довела до състояние на Нирвана, в което самоосъзнаваш себе си. Очакваше я дълъг път, докато стоеше зад волана и слушаше бавна, нежнорелаксираща музика прехвърли мислите си върху решението си да се вземе в ръце и да освежи еднообразният и отшелнически живот който водеше напоследък, обгърнат от депресия-която тя все още отричаше като факт случил се с нея. Спомни си един цитат на Клинт Истууд-Ако искате да видите промяната към по-добро, трябва да вземете нещата в свой ръце.
Време беше, да го направи, да вземе живота си отново в ръце и да бъде жената която всички познаваха, борбена, силна, успяваща, справяща се... тя беше силна личност, бе минала през много неща и през тази болка и загуба на близък човек ще мине, нямаше избор, трябваше да продължи напред и да живее и заради него -живот за двама, както му обеща преди няколко дни сбогувайки се с него на гроба му.
Погледна се във вътрешното огледало за обратно виждане, в отражението видя занемарена жена със сенки под очите, а зачервените и загубили жизненият блясък очи, които я гледаха от него всякаш, че не бяха нейните, косата й също бе загубила обема и красотата си. Да, тя бе престанала да се грижи за външният си вид, на преден план реши да подчертае това в план графика си за ново начало и да вземе бързи приоритетни мерки за външността и физическото си здраве. Маски на лицето и косата-в домашни условия с естествени материали-масла от пшеничен зародиш, бадем, рициново масло, зехтин... , жълтън, белтък, кисело мляко, мед... и още много други неща би могла да използва в своята натурална козметика. Спорт-всеки ден, задължително, реши за 1 месец да промени тялото си, да даде живот на атрофиралите си и обездвижени мускули и да го стегне както преди, знаеше, че е възможно, бе се занимавала с фитнес и се бе убедила практически, че с усърдие и постоянство и чести тренировки човек може да извае фигурата си така както би искал. Освен за тяло, спорта прави чудеса за здравето и то не само за физическото, но и за психическото. Беше чела някъде, че е научно доказано за тичането например и кардиотренировките, че водят до растеж на нови клетки в мозъка, аеробните упражнения пък до увеличаване на сивото вещество-неврогенеза, както и че редовното спортуване действа подобряващо на хора с депресия, упражненията помагат за намаляване на стреса и справянето му с него, редовните тренировки удължават живота, предотвартяват един голям списък от болести, също подобряват храносмилането, кръвообращението, дишането, сънят, работоспособността и самочувствието. И нещо изключително важно бе разбрала от приятелството й със спорта-тя се чувстваше щастлива, с приповдигнато и радостно настроение винаги след тренировка, колкото и проблеми и неприятности да имаше в живота си, те не я докосваха докато тя се занимаваше редовно със спорт и това се дължеше на четирите медиатора : серотонинът, адреналинът, допаминът и ендорфинът. Какво знаеше поотделно за тях, например за ендорфините, че са естествените ни болкоуспокояващи; за допаминът знаеше, че отговаря за съня и будното ни състояние, за емоциите ни и двигателната ни активност; адреналин при хроничен стрес е понижен и ние затова се усещаме подтиснати и изтощени, неговото стимулиране при физическа активност ни действа положително; и накрая за серотинът тя знаеше, че е изключително важен поради това, че създава чувство на удовлетвореност и повишава нашето настроение.
Време беше да започне отново да спортува и то всеки ден, защото движението-спорта бе метод за бърз начин, за повишаване на настроението и позитивните усещания, както и за желание за живот изпълнен с енергия. В момента тя все още беше с единият си крак стъпила в дългия, унил, меланхолично-депресивен период от живота си и за по-бързото й измъкване от него и трябваха бързи превантивни мерки, затова спешна необходимост имаше от спорт и то не толкова интензитета в него, а честотата на умерените тренировки щяха да й подадат приятелска ръка за помощ.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/