откъс от книгата: Оранжеви писаници - 2 част
-Ти беше влюбена в този мъж, странно е, че нищо не се случи между вас. -Прекъсна нейният монолог приятелката й.
-С тривиалното и клиширано вървене към себе си, забравих да вървя към него. - Каза тя и се усмихна.
-Всъщност мисля че, ако беше той твоят човек щеше сам да стигне до теб или най-малкото да ти подаде ръка, за да можеш по смело да правиш по правилният път крачките си към него.
-Да!
-И сега какво?
-Търся си ново вдъхновение. За мен е важно човека който ще обичам да ме възнася, другите материалните неща не ме интересуват. Любовта е вдъхновение, вдъхновение което те еволюира градивно, което те преобразява положително и те тласка напред и нагоре по твоят си път. Любовта е чудото което ти дава крила с които можеш да достигнеш всичките си мечти, да реализираш целите си, да се справиш безпроблемно с всяко препречило се препятствие по пътя си. Любовта изважда от теб неподозирани сили и творчески възможности, и ти под нейно въздействие ставаш дрогиран от вяра в себе си. А знаеш, вярата в себе си е най-силното оръжие.
-Да, това е така, но само ако това е правилната любов.
-Правилната любов е тази която те възнася, вдъхновява и мотивира, другата която те обсебва, поставя в клетка, която ти подрязва крилата и те кара да се промениш-да не бъдеш себе си не е любов.
-Пожелавам ти да срещнеш мъж, който да обикнеш и тази твоя любов да бъде твоята вдъхновяваща магия.
-Много грешни избори правих до сега, избирах винаги неподходящи партньори, сега искам мъж с който да имам общи интереси, който да има моите разбирания, моята душевност, моята сетивност, да мисли и чувства като мен. -Изричайки тези думи, тя отби колата от пътя , спирайки я посочи небето обагрено в огнено червено. -И виж-да има очи за тези неща. Не само да вижда тази красота, но и да я чувства.
За няколко минути двете жени се смълчаха, загледани в магнетично красивата гледка откриваща се пред тях. Множеството палитри бяха сътворили една божествено красива живопис, няколкото нюанса на червеното, преливащо с всички възможни тонове на оранжевото, тук там смесени с розов и жълт цвят, бе превърнало залязващото слънце в поезия на природата, която буквално ги остави за миг без дъх, отнасяйки ги в “онова“ състояние на Нирвана.
-Ще ти бъде трудно. -Продължи разговорът приятелката й.
-Но, не и невъзможно. -Отговори тя и запали двигателя, даде ляв мигач, докато изчакваше да отминат профучаващите по междуградският път коли се пристегна по здраво с колана и увеличи музиката, повтаряйки си на ум “но не и невъзможно“ и потегли.
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/