автор: Албена Андонова-А.С.А.
Вдъхновено от Краси Петров
-Когато си горе и снимаш това е повече математика, гледни точки, позициониране и параметрите на тялото и обектива, за да не объркаш нещо. Бързаш, дори псуваш/когато падат батериите от студа/. Когато се наснимаш се отпускаш, само съзерцаваш, за момент затваряш очи и усещаш вятъра и аромата на планината, после отново отваряш очи и виждаш нови неща които не си забелязал. Тогава разбираш кои са наистина стойностните неща или хора за теб, абе готино е знаеш. -Каза той и й се усмихна.
-"Отпускаш се, само съзерцаваш, за момент затваряш очи и усещаш само вятъра и аромата на планината, после отново отваряш очи и виждаш нови неща които не си забелязал. Тогава разбираш кои са наистина стойностните неща или хора". Докато повтаряше думите му и му се усмихваше, тя се опита да визуализира екзистенциално усещанията които има той горе на върха на планината.
-Опитах се да предам усещането, една позната планинарка ме попита преди време, добре де, снимаш много и хубаво, но ти наслаждаваш ли се на природата или само натискаш спусъци, местиш статив и т.н. В първият момент се учудих, дори леко обидих, всъщност , ами тя е права, от тогава в определен момент спирам и само гледам.
-Невероятен човек си, ти не само спираш и гледаш, но успяваш да застопориш за миг този кадър от природата и да го пренесеш в сърцата на хората които после ще го видят от твоите фотографии. Това е талант, и не всеки го умее, за това трябва не само да си добър фотограф, но и сетивен за красотата около теб. Много са планинарите, те стоят на някой връх и наблюдават, но малцина са тези които успяват да откраднат този миг и да вдъхновят после с него другите.
-Това което усещам вътре в себе си не може да се преразкаже с думи, то може да се изпита само зад обектива там на върха.
-Разбирам те! Фотографията е уникално нещо, но само човек който се занимава с нея, с много любов и страст, може да я разбере. Това лято аз се запалих да снимам пеперуди, буболечки и всякакви малки насекоми. Обикалях с фотоапарата сред разцъфналите поля, изживяването бе невероятно, да наблюдаваш например скакалеца-малките му крачета, и тези умни очи които има... не съм се замисляла преди това за тези неща... след това в къщи докато обработвах снимките на пеперудите, на скакалците и т.н. се вглеждах подробно в детайли в телцата им -толкова изящни и съвършенни с красотата си...ако я нямаше фотографията никога, нямаше да се докосна до всичко това. Относно залезите, изгревите -те са толкова вдъхновяващи, зареждащи, както и всичко в природата. Всеки път когато застана с фотоапарата пред тях, гледката е неповтаряща се, красотата брилянтна... Обичам величието на залезите и изгревите, те ме карат да притихвам безмълвно пред тяхната очарователна и магнетична магия. Екзистенциалното изживяване от гледката която се разкрива пред мен е невероятна-тишина, покой, спокойствие, отсъствие на мисли, съчетани с онова мистично духовно състояние вътре в мен доближаващо се до Нирвана. Същата екзистенция съпреживявам когато разглеждам твоите фотографии, чрез полета на твоята душа и моята душа лети. Благородно ти завиждам за емоциите там горе на върха които преживяваш, разкажи ми за тях, бих искала да имам и аз по-често възможността да снимам на високо.
-Човек търси нещо което да го допълни, оформи, като знам ли какво. Търся нещо, което да ме кара да се чувствам специален, не точно избиване на комплекси или почешване на егото, а място което е нещо като духовна твоя къщичка, където се чувстваш истински щастлив и необезпокояван от никого. Думи като щастие и свобода-колкото и да са тривиални, определено ги има, но има и нещо по-съществено, човек дълбоко в себе си иска да е различен и уникален, фотографията е водещо за мен, но не е самоцел, обичам много природата и да се наслаждавам визуално и душевно на гледките. В града сме като матрица, правиш това което правят и останалите, струва ни се, че е хубаво, но е хубаво, като хубавата супа, ама без подправки. Вкуса на живота се усеща горе, там е различно и хората и тяхните възприятия за света са различни. Обичам компаниите, но не и да ходя в група, абсурд, ако не останеш сам със себе си, няма как да усетиш истински природата, защото най-дребните неща са най-съществени, а когато сте много хора ги пропускате, с няколко думи планината е дълбоко усещане и философия, не се обяснява с думи, но пък на теб това ти е целта, какво е любовта, същото, как да го обясниш сухо с думи, ти просто летиш.
Тъмните очи на мъжа заблестяха, тя се вгледа в блясъка на зениците му, изключително въздействащи, те разкриваха темперамент, страст и чувствителност, съчетани с вечно търсещ и покоряващ авантюристичен смел дух. Той имаше смелостта да бъде различен, да следва своите безумни мечти, и чрез онази почти присъща Дон Кихотовска лудост, да създава вдъхновяващи шедьоври чрез своето творчество. Да вдъхновяваш другите, не всеки го умее, това е изкуство само за лидери, срещу нея тя знаеше че стоеше именно такъв. Този мъж живееше воден от избора, правеше това което обичаше, понякога извличащ максимума от себе си, за да остане верен на своята страст.
Той Водеше, давайки личен пример, вдъхновяваше другите отдавайки по-голямата част от живота си на своето творческо хоби, изразяваше своята страст заразително, изпъквайки с това което прави, с репутация на човек, умеещ да постига отлични резултати с постоянство, търпение и усърдие и разбира се любов, любов която предаваше на всеки чрез своите фотографии. Обектива на този мъж застопоряваше онзи мъгически миг от шедьоврите на природата спиращ дъха с красотата си и каращ ни да поспираме винаги мотивирани пред него, мотивирани за живот, за желание за живот.
Имаше някаква алхимия на тези фото снимки, красотата не само се виждаше на тях, тя се чувстваше.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/