Ако знаем какво искаме???
откъс от книгата: "Оранжеви писаници"
-Мисля си за нещо. Снощи преди да си легна един приятел ми каза в чата една фраза и нещо сега ми се завъртя в главата.
-И каква е тя?
-"Нека всичко върви така както искаме" -това ми каза, но аз си добавих към нея мисленно "ако знаеме какво искаме? Та върти ми се:"Нека правим всичко така както искаме!!! с удивителни и "Ако знаем какво искаме???" с много, много въпросителни.
-Да, бе, така си е, ние винаги не знаем какво искаме.
-Нали? И аз това точно си го мислех сега.
-Ще ми подадеш ли една дъвка, отзад на седалката в чантата са ми. -каза тя шофирайки и продължи по темата: - Мислим си че знаем какво искаме, но когато трябва да приложим това което искаме в живота си, някак си го изопачаваме несъзнателно в делата си, повлияни от други наши и външни искания и в последствие крайният резултат винаги е друг, различен от първоизточника.
-Ей, пак започна да философстваш, я се опитай малко по простичко да ми го обясниш, че не те разбрах какво искаше да ми кажеш.
-Ами какво искам да ти кажа-това, че не знаем какво искаме.
-Така си е, нали ти го казах преди малко. Ето ти дъвката. И айдеее пристигнахме. Дали ни чакат вече мацките в кафето?
-Сега ще видим, паркирайки съсредоточено колата отговори тя.
Бяха няколко жени в компания просъществувала още от ученическите им години, обичаха да ходят заедно на излети, екскурзии, кафета, барове, шопинг, но винаги сами без половинките си, както и без децата си-няколко от тях вече имаха такива. И ето че сега отново всички заедно щяха да си прекарат няколко часа по женски. Да се видят, да поклюкарстват и да се поглезят с някоя нова дрешка.
В късният следобед, останала вече сама и решила преди да се отдаде на работата си пред компютъра да изпие чаша горещо следобедно кафе тя се зарея отново в мислите си.
Запита се: -Ако знаехме какво искаме??? След което се поровичка по задълбочено във въпроса : - Зная ли наистина какво искам от живота си, и правилно ли постъпвам тогава когато правя нещо с аргумента че го правя защото така го искам???
Въпроси, въпроси, тя обичаше да си задава въпроси, или по правилно обичаше да търси отговори.
Отпи глътка кафе и на фона на тиха и приятна релаксираща музика продължи на ум да размишлява: -Ако знаехме точно какво искаме от нас самите, от хората около нас и въобще от живота като цяло, всичко щеше да бъде толкова лесно, и правилно, и без грешки, без провали и губене на време, без главоблъсканици коя е вярната посока която да поеем и коя наша постъпка ще бъде разумна и коя неразумна... И да престанем да се питаме: -Трябва ли вечно да премисляме, да обмисляме и анализираме всяка крачка от живота си преди да я направим, или да изберем да крачим слепешката с бастунче интуиция в ръка???
Тя беше пробвала всичките тези изброени варианти в живота си, че и повече дори, но така и не стигна до правилният отговор, затова продължи мислите си с: - Казват че това което искаме трябва да го оформяме като цели които да следваме. Толкова много цели си поставях в живота и в повечето случай ги постигах, но ако днес тя бе една, утре или след време я сменях с друга и така до безкрайност, и вечно трябваше да се боря за да ги достигна изкачвайки се до върха при тях, но когато вече ги "държах в ръцете си" никога не бях удовлетворена от това, вечно исках и други и други неща... Мислех си когато бях на 6 годинки, че зная каква искам да бъда като порасна, но след като пораснах вече не знаех какво искам от живота.
Странно беше защото тя МОЖЕШЕ, ИСКАШЕ, НО НЕ ЗАЕШЕ.
Протегна се към пакета с биквити, отхапа от една и дъвчейки продължи да нагъва сивите си клетки: Мисля си, че всеки от нас би трябвало да води априорен живот. Както Рене Декат бе казал: "Постъпи в съзнанието преди опита", демек изначално, преди опита, преди фактите, а аз бих добавила да се остави на чувствата от усещанията, живеейки както моят любимец ОШО подчертава - екзистенциално. А да изпиташ материята екзистенциално, означава да се потопиш във философията на живота сливайки се с нея в едно цяло. Да бъдеш действена, чувстваща, мислеща човешка личност-ЖИВА в пълният смисъл на думата, която да усеща всичко в нея и около нея, и това усещане да предава на мислите си, които ще превърнат работата на сивите клетки в трансцедентално познание, което само ще ражда решенията. И тогава вече няма да има нужда да се задава този въпрос "какво искам от живота?". Защото никога не можем да бъдем абсолютно сигурни кое ще бъде правилното и кое неправилното решение, везната въпросителна ще измерва небалансирано между грешното и неправилното за нас самите ако не се научим да бъдем себе си, ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО СЕБЕ СИ!!!
Да, отговорът е това: ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ, ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО СЕБЕ СИ!!!
Погледът и бе привлечен от едно получено съобщение в скайпа й, реши да погледне кой я търси, а с това сложи край на мислите си по темета. Някой друг път обезателно щеше да я продължи.
автор: Албена Андонова
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора
и поставите линк към този сайт/