откъс от книгата: Оранжеви писаници
-Ами знам ли, казват че е пълно невежество да оставиш всичко просто така на съдбата без нищо да предприемаш, най-малкото което е да не правиш планове например.
Тя се усмихна на думите на приятелката си, отпи от домашният сок от боровинки които същата и бе поднесла с чаша горещо ароматно джезве кафе и опита парче от туко-що приготвеният ябълков пай, възкликвайки все още дъвчейки го: -Мммм вкусен, прилича ми от детството на бабения пай, който тя винаги правеше когато отивах при нея. Обичах да си отчупвам от коричката му поръсена обилно както тя го правеше с пудра захар и да вкусвам аромата му, след което винаги преяждах с няколко пухкави сочни парчета. Така и не успях като пораснах да направя като нейния ябълков сладкиш въпреки че следвах точните й инструкции и рецепта, а ето че ти си направила досущ същият-наистина много вкусен... подчерта тя и отхапа лакомо и с удоволствие от все още топлото миришещо на канела парче сладкиш. -А сега да продължим по темата, не искам да оставиш всичко на съдбата и да гледаш безучастно отстрани не допринасяйки нищо от себе си за нейното благополучие, казах ти да се съсредоточиш върху делата си, дай най-доброто от себе си на което си способна тук и сега-нека това да бъде твой приоритет, работи със спокоен ум и знай че положението при теб се подрежда по най-добрият начин, но не прави планове за неща в които не можеш да бъдеш сигурна, защото може в последствие да бъдеш разочарована.
„Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.“ е казала турската съвременна писателка Елиф Шафак. Аз ще подчертая последното изречение от този цитат повтаряйки ти го"Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш". Всичко зависи от теб, дадеш ли 100% цялата си мотивация и вдъхновение облечено с физическата и умствената ти отдаденост ще се получи това което искаш- "Допринасяй дейно за музиката на всемира."
-И все пак съм объркана, не зная за първи път какво да предприема и как да постъпя, а трябва до един месец да реша как ще продължи живота ми след това, дали да остана на същата работа и в този град или да замина и да започна на нова служба.
-Казах ти, не е нужно толкова да го мислиш, ако не се противопоставяш с всоите главоблъсканици за решение, а се успокоиш и вършиш всичко спокойно, без да се напъваш умствено във взимането на правилният път, той самият път ще ти се покаже сам и ще бъде верният. Окуражавай се непрекъснато, освободи се от навика да се тревожиш, приоритетно се концентрирай върху това което правиш в момента, не забравяй че качеството е по важно от количеството, бъди творческа, ентусиазирана, отдадена и ... "не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящият момент", и така от един момент ти ще навлизаш в следващ момент, след това в по-следващ ... като всеки момент ще бъде този който е най-добрия, твоят истинският , верният, правилният, успешният и ти няма да си в миналото и в бъдещето, ще бъдеш винаги тук и сега
...и така ще правиш своите крачки в бъдещето си.
Това е една от тайните на принципите на успеха-това е успешното управление на плановете.
-Ще мога ли?!
-Да, с убедеността си че каквото и да се случи и както и да се случи всичко ще бъде наред. Бъди убедена в добрата подредба, защото когато човек знае какво го очака, е по-спокоен и по-сигурен и не противодейства на положителните плановете предначертани за него.
Не прави непрекъснато планове за бъдещето си, защото ти можеш да имаш едни, а живота за теб да има други намерения, това което трябва да направиш е да даваш винаги най-доброто от себе си на което си способна, а подредбата остави на съдбата.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/