автор: Албена Андонова
-Да се примиря, но какво имаш предвид с това?! Да се откажа?
-Не, напротив, не това беше идеята ми като ти казах да се примириш. Нямам предвид да бъдеш примирена, апатична, без желание за живот. А да се примириш с врага си, за теб врага може да представлява много неща, понякога дори твоите състояния могат да ти бъдат враг, като например гнева ти, негодуванието ти, нетърпението ти... Примири се със всичките си неща които могат да ти бъдат врагове, материални или нематериални, приеми ги като приятели, не е необходимо да воюваш с тях. Според мен е добре да не се пречи на нещата да се случват,колкото и лоши да са те са за наше добро, не случайно е и поговорката "Всяко зло за добро". Аз самата имам такова наблюдение по въпроса въз основа на собственият си живот, колкото и лошо нещо да ми се е случвало то винаги е водело до добро, като от мен е зависела продължителността на метаморфозата на лошото в доброто. Когато съм се бунтувала, гневяла и неприемала тя е била по дълга и болезнена. Но това не означава да се примириш със съдбата си такава каквато е и да се подтиснеш, отдръпвайки се безучастно от реалността без нищо да правиш, а да бъдеш действена личност даваща всеки ден 100% най-доброто от себе си . Харесва ми много един цитат на Майка Тереза, един от любимите ми е, ще ти го цитирам сега, макар че мисля че и ти си го чувала, но той никога не е излишен да се повтаря отново и отново, така че няма да сгреша ако го кажа пак.
"Животът е предизвикателство-посрещни го. Животът е дар-приеми го. Животът е приключение-осъществи го. Животът е мъка-надмогни я. Животът е дълг-изпълни го. Животът е игра-изиграй я. Животът е тайнство-открий го. Животът е песен-изпей я. Животът е възможност-използвай я. Животът е пътешествие-извърши го. Животът е обещание-спази го. Животът е любов-открий я. Животът е красота-възхвали я. Животът е истина-осъзнай я. Животът е битка-приеми я. Животът е загадка-разреши я. Животът е цел-постигни я. "
-Да и на мен ми е любим цитат. Усмихна се приятелката й отпивайки с огромна наслада глътка капучино.
Бяха седнали на външната тераса на италианската сладкарница в самият център на столицата, интериорът на която беше съвременен и изискан. Бе едно от любимите места за срещи на компанията им, за да го открият бяха сменили доста сладкарници, но тук се оказа единственото място където предлагаха истинско класическо капучино, а да направиш такова си е истинско изкуство, с много гъста пяна, с истинско мляко и при поднасянето да не пари. Говореше се че способният барман на заведението е един от 2000-те такива които са получили в Италия сартификат издаден от института за експресо след изкарани специални курсове. Сладоледът който тук се приготвяше също беше прекрасен и много вкусен, правеше се на място по истинска италианска рецепта, а разнообразието му варираше в над 25 вида. А те обичаха когато лятото е горещо да ядат сладолед, затова днес се срещнаха тук.
-Но още не мога да схвана идеята ти за примирението, винаги съм свързвала примирие с капитулация. -Продължи приятелката й.
- А не трябва да правиш това сравнение в случая. Защото капитулацията е прекратяване на въоръжената борба с предаване на въоръжените сили на една от воюващите страни, при нея има война има победен. В случая за който ти говоря е - ти се примиряваш като помагаш по този начин да настъпи мир и спокойствие между враждуващите страни, дори и в тяхно лице да са визирани твоите вътрешни противоречия, приемаш даденото нещо и да не си съгласна
с него, помиряваш се с него, по този начин подобряваш положението. Представи си дъжда как вали навън, ти се примиряваш с него, защото не можеш да го промениш, но какъвто и да бъде-ситен, проливен или пороен той винаги отминава, и винаги след дъжда се ражда разноцветната дъга. Нека дъгата да символизира идващото добро в живота ти. Разбираш ли ме?
-Да, така е винаги след лошото идва нещо добро.
-Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце.
-Добре казано.
-Всъщност това е началото от пост на православната църква според църковният устав, бях попаднала в Нета на него ровейки се за вдъхновения и ми хареса защото е много поучителен, ще ти го кажа целия за да го чуеш.
. Като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш.
. Не завиждай никому.
. Не осъждай никого.
. Не поглеждай с пожелание.Не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи.
. Не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си. Нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен.
. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце.
-Колко хубаво би било ако всички ние правехме тези неща. -Възкликна приятелката й.
-Да, така е, светът би станал по-добро място за живеене ако всички се примиряваха с враговете си, ако бяха способни да прощават, да не интриганстват, да не осъждат, ако можеха да не злословят и завиждат пожелавайки лошото на другите и поискваха добронамерено да се отнасят помежду си помагайки си...
-Ти си добър човек знаеш ли, приятно ми е да приказвам с теб. -Прекъсна я приятелката й.
-Ти също си добър човек, а познавам още дозина такива, дори и тези които сега са тук около нас може би притежават същите положителни качества които преди малко изредих, а това е добро начало за един по добър свят, нали?!
И двете се усмихнаха, навели глави над чашите си превъзходно капучино с голям каймак явно приготвено с необходимата любов, страст и майсторство на приготовляващият. Такава е и рецептата за успешен живот, когато го забъркаш с много любов, страст и 100% отдаденост той задължително ще бъде щастлив. Колко просто е, от проблясъците на ума анализирайки малките и незначителни неща идват мъдростите на житейските философии.
автор: Албена Андонова
/копирайте и разпространявайте само като поставите линк към този сайт и посочите автора/