откъс от книгата:"Оранжеви писаници"
Докато вървеше мълчаливо по маркираната скалиста планинска пътека един цитат от любимият й алпинист и поет Людмил Янков се завъртя в главата й:"Тръгваме винаги към върха, винаги напред, винаги нагоре, дори и с риск да се сринем в бездните. Това е стремежът към височината, това е жажда и непримиримост, а не бягство от себе си или света около нас.
На нас ни трябват върхове, за да доказваме, че можем. Трабват ни отвесни стени, за да сме хора, вървящи нагоре.
... И когато се научим да не гледаме в краката си, а само напред, значи сме преодолели дребното и недостойното в себе си. Тогава върхът е заслужено възнаграждение за извисения човешки дух. "
Колко добре казано, Да на нас ни трябват върхове, за да доказваме че можем..."
Върна се в спомените си назад във времето като малко дете което за първи път има съприкосновение с планината. Видя дядо си който вървеше на метър пред нея и от време на време поспираше за да изчака малките и крачки да го достигнат и си спомни кадъра-за първи път съзряна точката-върха която ставаше все по-голяма и по-величествена докато се изкачваха към нея.
-Отговорът на въпросът на въпросите "Какъв е верният път в живота?" детето ми е този - напред и нагоре, каза дядо й докато и подаваше шишето с водата. Ако искаш животът ти да бъде успешен и изживян пълноценно винаги ще си поставяш цели-върхове които ще се стремиш да достигнеш. Пътят не винаги ще бъде равен и лесен до тях, както този мило дете може да бъде осеян с камъни, неравни терени, ронлива хлъзгаща се пръст и хребети, а "върхът"- твоята цел може да ти изглежда понякога недостижим като тази малка точица горе във високото, но това не трябва да те спира и разколебава да достигнеш мечтата си. Днес ще покориш първият си връх и нека той да символизира всичките които ти тепърва ще покоряваш в живота си, те ще са твоите мечти, цели, съкровенни желания, блянове... днес ти ще преоткриеш качества в себе си, като вярата и силата в себе си, упоритаст, непоколебимост, решителност ...
А когато стигнеш там на върха ще разбереш защо винаги ще бъдеш жадна за полет... творчески и винаги ще преследваш целите си за да сбъднеш мечтите си.
..... Хипнотизиращата картина от върха на планината я замая и я върна в реалността 20 години след тази случка. Тя стоеше затаила дъх пред величествената цветна гледка от високо разкриваща се пред нея, а умът й полетя в стремеж към светлото и красиво бъдеще което я очакваше в нейният живот..... Вдиша и издиша бавно и релаксиращо запечатвайки с всяка фибра от своето тяло всеки детайл от видяното. Това което усещаше тя вътре в себе си не можеше да се преразкаже с думи, то може да се изпита само там на върха от всеки вас....
автор: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/