откъс от книгата: Оранжеви писаници
- 24 януари
- 16:55
той:
Здравей - 16:55
- тя
здрасти - 16:57
- той
Как си? - 16:58
- тя
ами тук в момента съм се заела с някакви задачки и се вкарах във филм, сигурно с това ще се занимавам няколко дни
ти как си - 16:59
той
Добре съм - 16:59
- тя
усмивка - 16:59
- той
Искаш ли да се видим на кафе - 16:59
- тя
сега не - 17:00
- той
Ок, Ще очаквам да пишеш - 17:01
- тя
лоша съм, само ти отхвърлям поканите, но знаеш тази наша среща ще се състои-неизбежна е, поне така ми казва интуицията - 17.02
той
знам -усмивка
и не си лоша - 17:04
тя
това е хубаво, че знаеш какво ще се случи
сега те оставям, ще продължа със задачките си с които съм се заела в момента... когато искаш можеш да пишеш - 17:09
- той
ок, лека работа - 17:10
тя
чао за сега - 17:12
- той
- чао
- 17:26
тя
искам да знаеш че мисля понякога за теб, тогава наистина този твой поглед и тази усмивка породиха някаква странно чувство в мен, казвам ти го, за да го знаеш, но мисля че вече ти го знаеш
/...И си спомни докато пише тези редове как преди няколко месеца от любопитство надникна в неговият профил във Facebook, увеличи снимката му и тогава се случи това... блясъкът в тези очи и тази усмивка породиха някакво странно вътрешно чувство в нея, всякаш че винаги бе познавала този човек. Интуицията тогава й прошепна, че този мъж ще присъства в бъдеще в нейният живот, тя бе сигурна че вярно чувство е интуицията, че тя никога не лъже и чувството от усещането което тази снимка породи тогава в нея нямаше да я подведе. Дори му бе споделила за това./
- 17:26
- той
Благодаря ти за това
Обичаше да изчаква до тогава докато не усети, че е дошло времето да улови красотата на подходящият момент във всяко нещо в живота й, за това се изисква търпение и страст към истинското изживяване а тя ги бе отгледала в характера си, от личен опит знаеше, че подходящото време трябва да бъде приоритет за всяко наше действие, ако се прибърза може да се сгреши и след това да има съжаление. В живота си ако изживяваш съвсем други ситуации които ще отклонят вниманието ти от даденото нещо, задължително не се захващай с него, до тогава докато можеш да му отделиш достатъчно мисли, чувства и време и да му позволиш със спокоен ум да се случи в живота ти. Тук не става въпрос само за взаимоотношения, а по принцип за всичките ни дела и решенията ни, които взимаме за тях. Търпението е жизненоважно, има време когато трябва просто да бъдеш буден, изчакващ и търпелив, да чакаш - но не пасивно, а подготвящ се за хубавото което тепърва ти предстой. Имаше един любим цитат от ОШО който точно пасваше в хода на мислите й сега:
„Забравили сме как да чакаме. Това е едно почти изоставено пространство. А най-голямото ни съкровище е способността да изчакваме правилния момент. Цялото съществувание чака подходящия момент. Дори дърветата го познават – знаят кога да разцъфнат и кога да пуснат листата си и да останат голи на фона на небето. Те са все така прекрасни в своята голота, докато чакат новата зеленина с доверието, че щом старата си е отишла, новата скоро ще дойде, ще израснат новите листа. Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да стане бързо. Това е голяма загуба за хората… “ ОШО
/копирайте и разпространявайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/