откъс от книгата: Оранжеви писаници
-Опитвам се да си подредя живота, но някак си все още не успявам, всичко около мен е толкова объркано и не зная от къде да започна и какво да направя, за да мога да приключа по-бързо с целият този хаос, който съм си създала, имам толкова много неща за вършене и незная от къде да започна.
-Подреди си приоритетите в делата си. Трябва да знаеш кое е по-важно в момента и да акцентираш върху него пренебрегвайки останалите неща в живота си, дотогава докато нещо друго не го измести по значимост. Само така ще имаш успеваемост, ако си мислиш, че можеш да вършиш едновременно няколко неща наведнъж и крайният резултат да бъде задоволителен, се лъжеш. Важно е да си наясно какъв е приоритета ти, за да може да даваш път и предимство да се случават и материализират тези твой цели които са взаимосвързани с него и които са значими за теб. Искам да се научиш да правиш това постоянно, да можеш да отсяваш важното от по-маловажното, да даваш преимущество на по-значимите си неща, да поемеш отговорност върху тях и с цялата си амбиция, постоянство и търпение да ги реализираш. Защо вмъкнах тук отговорността-защото без нея не би могла да направиш и крачка напред. Отговорността в случая няма да бъде само ангажимент за някакъв период от време, който ти ще поемеш спрямо приоритета си, но и тоталното ти обвързване към него. Това означава, че в името на него, ако се наложи ще си готова да пренебрегнеш хора, обстоятелства, среда... също ще трябва да си способна на безкористна и безпрекословна жертва, която ще се визира не само в отделеното време което ще отделиш, но и в себеобсебването ти-в някакво медитативно състояние почти в буквалният смисъл от него.
Ще направиш следното, като останеш насаме днес със себе си, потопи се мислено в сегашният си живот, разбери кое е важното сега за теб и го изведи на първа позиция, направи си план, как да действаш, за да можеш по-бързо да го доведеш до краен положителен завършек, точка -по точка, дали само в главата си или ще вземеш лист и химикал и ще започнеш да записваш, но ще си направиш график на задачите които ще трябва от утре да изпълняваш отдадено. Ще има едно, две, три... и така нататък, и всички те ще са свързани само с приоритета ти, така ще си наясно с режима на делата си. И не отлагай за после, сега е момента да поемеш живота си в ръце.
-Да, това е добра идея. Наистина добра. Честно да ти кажа, аз самата не съм наясно какво искам и кое е важно за мен и кое не. Така, че хубаво би било да отделя известно време в размисъл в тази насока.
-Задължително го направи, повечето хора живеят ден за ден, до петък, тогава следва някаква промяна в тях в уикенда и после отново ден за ден, до следващият петък, като за съжаление вече съботите и неделите им също във времето са придобили толкова много рутина. Механизирани като някакви роботи те вършат едно и също, но не това което искат, а което обществото им налага или това което другите го правят и те като част от тълпата носещи мотото"щом другите го правят, значи и аз ще го правя" се превръщат в консуматори... И после...се оплакват, че живота им не върви, че нямат бъдеще, че няма смисъл да вярват и да мечтаят... накрая загубват дори потребността да искат. Ти не си от тази категория хора, познавам те, зная, че вътре в теб все още свети будният пламък и малко ти трябва мотивация, за да повдигнеш отново глава. Като за начало намери си приоритет и го следвай... той ще те доведе до другите съкровища в живота ти, за всеки са индивидуални, ти ще разбереш кои са твоите много скоро.
Тя гледаше жената срещу себе си докато изричаше тези думи, след което отмести погледа си навън, през огромната стъклена витрина на кварталното кафене се виждаше как сипещите се от небето нежни и ефирни снежинки покриваха бавно със своя снежнобял памучен прашец градската улица и превръщаше всичко в Приказка в бяло..
/копирайте само като поставите линк към този сайт и посочите автора/