откъс от книгата: Оранжеви писаници
-Добре, поплаках си тази нощ и ми мина, или поне си мисля че се почувствах по-добре, виж дори съм се застояла повече пред огледалото преди да изляза навън с желанието да добия перфектин вид.
-Да, изглеждаш красива. Хубаво е че си поплакала, сълзите са като душевен елексир, промиват и отмиват всичко непотребно, не случайно като дете непрекъснато ни повтарят"поплачи си, поплачи си, ще ти мине", пък и външният ти вид говори че вече наистина си по добре. Но, дали? Или само така изглеждаш?!
-Ами не мога да кажа че съвсем ми е минало. Той адски много ми липсва, продължавам да го обичам и всякаш че повече от преди. Влизам всеки ден в профила му във Facebook...но с това само наранявам себе си виждайки снимките му с новата му приятелка. И въпреки всичко продължавам да го обичам. Много ми липсва, липсва ми начина по който ме гледаше, липсва ми начина по който ме докосваше, начина по който ме целуваше, начина по който ми казваше че ме обича. По дяволите, той наистина ми казваше че ме обича и аз му вярвах, вярвах на тези думи. Дори когато си тръгна последният път след като се видяхме в вкъщи той се обърна и ми каза"Обичам те, обичам те, обичам те" каза ми го три пъти. След това видях гърба му и нищо друго. Тези думи "Обичам те, обичам те, обичам те" още кънтят в ушите ми и ми причиняват болезнена болка. Липсва ми.
-А беше ли щастлива с него докато бяхте заедно?
-Не мисля, обичах го, но никога не съм се чувствала истински щастлива докато той беше до мен. Страданието ми бе породено от нашите взаймоотношения, той някакси обсеби живота ми, аз станах безлична до него, ежедневието ни започна единствено около него да се върти. Откъснах се от приятелите си, от заниманията си. Той създаваше и моите правила. Не му харесваше че спортувам, каза че тялото ми било мускулесто и ми забрани да ходя на фитнес, трябваше да пострижа косата си защото той не харесвал дълга коса, накара ме да напълнея защото той харесвал по пухкави жени... и още много бих могла да ти изброявам неща които не ми се нравеха но ги изпълнявах защото го обичах и исках той да бъде доволен и щастлив.
-Но ти не си била щастлива, нали?
-Щастлива не, но мисля че влюбена-Да!
-Аз мисля че това не е било истинско чувство. Вече е време да продължиш напред и да се оттърсиш от мисълта си за тази измислена нездравословна любов.
-Нездравословна?!
-Да, обичаш значи да се чувстваш прекрасно, любовта е градивна, позитивна, оптимистична, тя е чувството благодарение на което ние можем да творим чудеса със себе си преобразявайки в красиви краски живота си. Любовта е стимула и вдъхновението ни мотивирани от нея да сътворяваме щастливо себе си. Любовта не обсебва, но и няма нужда да бъде обсебвана, не може да искаш да притежаваш обекта на влюбването си, както и не е редно и ти да позволяваш да бъдеш като в затвор от своите чувства. Любовта е простор в който може да полетиш волно и да се чувстваш свободно. Запомни свободно!!! Любовта разперва крила над нас и ни поема с тях във висините, когато обичаш ти си там горе и пътя ти е устроен по посока към върха и победите, ти ставаш под нейно влияние по-продуктивен, по-деен, по-амбициозен, по-креативен. Истинската любов е тази която дава крила и сътворява мечти, а не ги отнема. Любовта не е клетка в която може да затвориш някой живот или ти да се затвориш и този някой да живее заради теб или ти да живееш заради някой друг. Любовта не обезличава, не обсебва, не наранява, не подтиска... тя не е две души в едно, защото така се отнема достатъчното пространство необходимо да се лети, отнема се възможността да се развиват по отделно тези души, да израстват индивидуално един до друг, подкрепяйки се и давайки си един на друг най-доброто от себе си. Любовта представлява дланта която е разперена във високото с птичката която отлита от нея, птицата и дланта са двамата партньори, любовта символизира -простора-свободата изпълнена със светлина, тази светлина която озарява обичащият и обичаният която прониква във всяка тяхна клетка, фибра, която енергезира физическото им и менталното им тяло и удовлетворява от факта че обекта на любовта ти еволюира градивно и триумфира със своят успех сред околният си свят, а не само пред твоите очи. Любовта е свобода!!! Тя е магията която прави живота ти по-лек, по-смислен, по-красив, по-извисен. Другото е робство, манипулация, обсебване, зависимост, фалш... то задушава, отнема истинската същност, и убива постепенно всеки ден малко по-малко частица от теб, накрая ти се чувстваш никой-малък, незначителен, изтерзан, съсипан... и пристрастен към човека който вече си зависим. Това твоето мила не е било любов. Вярната ще я усетиш в деня когато ще откриеш човека който истински обичаш. Ще я познаеш по това че тогава когато застанеш пред огледалото и поглеждайки в него ще видиш себе си по-красива, по-щастлива, по-млада, тогава ще видиш света който те заобикаля изпълнен с пъстрите цветове на щастието, тогава ще имаш желанието да сътворяваш в живота си само положителни неща, ще се стремиш априорно към тях превръщайки се в творец на благини. Любовта е свободата на духа. Винаги обичай с окриленото си сърце, а на него му трябва небе за да лети, не клетка пък дори и златна да е... Любовта е свободата да бъдеш себе си до човека който обичаш такъв какъвто е и да го обичаш именно заради тази уникалност, както и той теб заради същото.
..... А сега можеш вече да продължиш напред, там някъде има един мъж който е готов да бъде обичан и иска да обича именно теб, все още не знаеш как изглежда, как се казва, но знаеш че съществува, само трябва да го намериш и да бъдеш истински щастлива в полета на влюбената си душа с него.
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите/