откъс от книгата:"Оранжеви писаници"
-Много е стръмна тази пътека, и маршрута е много каменист и неравен, не съм сигурен че ще мога да го премина с тези неподходящи обувки които съм обул.-Каза той повдигайки единият си крак обут с маратонки.
-Ще се справиш, стига да поискаш, сега не е мокро и хлъзгаво виж и аз съм с подобни обувки обута, тръгваме ли?
-Ами хайде да вървим. - И те тръгнаха нарамили раниците си нагоре по криволичещата осеяна с малки камъни и ронлива пръст планинска пътека.
Той поспираше често мрънкайки някакви ругатни под носа си бършейки потта от челото си, бавеше я, но тя го изчакваше толерантно минутка-две за да си почине, през това време надигаше шишето за няколко глъдки вода, заставаше с изправени рамене и отправяше поглед към величествената гледка около нея. Планината беше внушителна със своето могъщо великолепие. Екзистенциално тя се зареждаше от нея със сила, с енергия... попиваше медитативно всеки един детайл от нейната красота със сетивата си, очите й обхождаха всичко до което стигаше погледа й, ноздрите й вдишваха аромата на свежо и чисто с пълни гърди, когато планинският въздух беше вътре в нея тя задържаше дъха си /докато преброй до 10/ в отсъствие на мисли след което го издишваше - той минаваше през нея като душ от светлина отмивайки умората й. После пак бавно вдишваше-издишваше...
-Защо не си уморена? - попита я той с изтощено и зачервено лице. -Тя му се усмихна. -Черпя вдъхновение и стимул от планината. Сега ще ти покажа от какво-погледни нагоре, виждаш ли върха, облаците около него, сега погледни около нас- тази зеленина под скалите, а там това езеро е уникално синьо... той следеше посоката на ръката й, но това което се откриваше пред него беше съвсем обикновено и не задържа повече от миг погледа му, подритна няколко камъчета с крак, отново избърса капчиците под от челото си и с намръщено чело погледна към посоката към която бяха тръгнали. -Доста има до върха, нали?! Питам се има ли смисъл от всичко това... Няколко часа уморителен преход по труден участък, за да стигнеш на някаква скала, едва ли ще го повторя друг път.
-Това не е някаква скала, това е най-голямият връх в нашата страна и за много хора е предизвикателство. -Странно но точно докато изричаше тези думи в главата и влезе един цитат от Библията. "Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и непорочно сърце..."(Псалм 24:3-4), и продължи с думите -Знаеш ли казват че планинският връх представлява "Светият хълм на Неговото присъствие", нали знаеш че точно на върха на планината Господ среща за първи път Мойсей, може би от там идва и стремежът на хората към върховете, тяхното желание да съпреживяват върховният екстаз на Нирвана от гледката разкриваща се от високо и да осъществят своят дори само ментален "полет от върха". Усетили мистерията те пренасят после тази алхимия на вечност и безграничност "Към върха" и в своят живот. Планинският връх символизира техните върхове в живота към които те са се запътили, случва им се по пътя да пълзят, да падат, да се охлузват, да коцукат... но продължават само напред и нагоре. Винаги нагоре към Върха-своите цели. - А мислено си каза: -За какво ли се опитвам да му обясня нещо за което той няма очи, уши. Само човек с обширна душа, мощен дух, светла мисъл и топло сърце би разбрал думите ми... -Ще продължиш ли с мен, останаха около двадесетина минути докато достигнем билото.
Той се протегна мързеливо, свали раницата си на земята и каза: -Продължи сама аз ще те изчакам тук, не ми се катери вече.
-Но виж, погледни пред нас, толкова е близо, вървя с мен часове и сега на крачка от победата ли ще се откажеш?! Гледката която ще се разкрие пред нас там от върха е невероятна, заслужава си да се види, ще ти остане за спомен, а несъмнено това ще бъде красив спомен за който няма да съжаляваш.
-Не, благодаря. Ще те чакам тук!!!
... Тя тръгна сама нагоре, пътеката криволичеща до пропаст стана по-стръмна и скалиста, наложи се внимателно и бавно да стъпва върху каменистата пръст за да не се подхлъзне и да падне, понякога се налагаше да се подпира и с ръце. Въпреки неблагоприятните условия тя продължаваше, слънцето напичаше силно и безпощадно гореше кожата на лицето и на ръцете й, за съжаление и водата бе свършила, а устните и бяха вече напукани, но изумително красивата гледка на планината която се откриваше около нея я зареждаше оптимистично и й даваше сили да продължи да се изкачва... И тя стигна-там на върха!!! Какво беше усещането й, какви чувства се породиха вътре в нея е трудно да се опишат с думи, мога да ги сравня с тези аналогични преживявания в които човек стига до състоянието "ОМ" на вечно бленуваната "Нирвана". Вятърът повдигаше дългите й коси и я подканяше да полети с него, и тя полетя с мислите си... успя да го направи защото беше Витална, стъпваше винаги леко и от високо, както тук горе на Върха на планината, така и ниско в града, за това и в живота си щеше да изкачва-осъществява по същият начин своите върхове-мечти и цели, наричайки себе си "Летяща".
Да тя беше една от "Летящите хора"които бяха описани точно в това стихотворението на Валентин Йорданов:
"Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.
Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.
Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.
Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.
Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.
Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.
Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.
Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.
Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.
Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси."
...А той, той седеше и я чакаше долу на 15-20 минути от върха, гризеше ноктите на ръцете си и си подмяташе камъчета от пътеката, опитвайки се да озапти кошера от пчели в мислите си които жужукаха постоянно в главата му. Имаше желание единствено да слиза надолу и гледаше натам... Към него ще задам въпрос-цитат от Мадлен Алгафари "...Тъй както пълзиш, ще стигнеш ли скоро реалният свят на летящите хора?"
/текста е авторски копирайте само като посочите автора и поставите линк
към този сайт/