Беше прекалено тихо в стаята за да може безпроблемно да достига звучно отмереното време на часовника на стената до слуха й. То хванато за ръка с тиктакането на сърцето й се носеше във вълшебен релаксиращ нежен шамански валс с него. Танцувайки заедно разпръскваха около себе си кристалчета магическа идеална точност миришеща на причистващ и успокояваш дъжд от вечност.
Беше отпуснала мускулите на тялото си върху леглото и съсредоточено се вслушваше в звука на Времето, тик-так, тик-так, тик-так... как стрелката бавно отмерва секунди, минути, часове, години от биологичния й живот. Усещаше се излязла извън предела на Земната атмосфера, рееща се в безтегловност в света на измислената й сънищна илюзия наслаждаваща се на пъстротата на многоцветната й заря от единици мигове.
Прииска й се да върне стрелките на времето назад в детството си, за да може да поеме отново съзнателният си живот, с нови чувства, с нови мисли. Пътищата и те да бъдат нови, този път по-равни, без много кръстопъти по тях, с по малко грешни избори за правилната посока която да поеме, за да има възможността да избегне провалите, разочарованията, и предотварти повтарянето им... дори го визуализира, видя себе си как върви напред и нагоре без да следва самотната си сянка...
Тик-так, тик-так, тик-так... остави въображението си да рисува в светла и спокойна палитра този друг нейн свят, сценарият беше непознат, имаше нови образи, декори, театрални актьори... сънуваше... сънят й беше буден като картина създадена с вълшебна четка, имаше обич, мечти, усмивки... всичките цветове на дъгата и производни на тях като положителни аури излъчваха любов във всяко живо същество което участваше с някаква роля в постановката... Но последва антракт и в антракта тя чу: тик-так, тик-так, тик-так...
Като монотонна мантра този звук достигаше до съзнанието й връщайки менталното й тяло от приказният свят на сънищата във физическата му обвивка и я подканяше да отвори очи за новият ден. Тик-так, тик-так, тик-так... Сънено тя се протегна над завивките и се замисли какво ли наистина щеше да бъде ако можеше да разместваме пластовете на времето променяйки го така както искаме...
След няколко минути с чаша кафе в ръка застанала до прозореца и отправила поглед навън към изгрева си каза мисленно:
- Добро утро свят, мой свят, ти си най-хубавото което ми се е случвало, защото ако не беше такъв какъвто си с отмереното единтично, субективно, автентично и индивидуално биологично само за мен време със специфично личните мой тиктакания живот, с опитностите от радости и нерадости, от болка и щастие, от победите и провали и с изобилието от всичките други хубави и лоши страни които фигурират в теб, аз нямаше да бъда такава каквато съм, АЗ !!! И ако трябва да започна всичко отначало пак щях да те изживея по същият начин!!!
Тик-так, тик-так, тик-так... продължаваше забързаният ход на времето...
автор:Албена Андонова
/ Копирайте и разпространявайте само при условие,
че посочите автора и поставите линк към този сайт. /