Усмихна се преди да му отговори.
-За спокойствието мила не се разказва, то се чувства?
-Тогава ми разкажи как се чувства.-продължаваше да упорства детето.
Замисли се минута-две. Спокойствие? Наистина спокойствие!!! Априорно тя носеше това спокойствие в себе си, то и беше като уред за измерване на съвместимостта и към околната среда и хората в нея. Ако говореше с някой или беше в компанията му, спокойствието й беше критерият й да окачестви този човек. Случваше се да казва на някой :"Спокойно ми е с теб!" отсреща разбира се не разбираха за стойността на думите които тя изричаше, но това не беше толкова важно, тя беше вече използвала мерилото и въпросният човек бе отворил вратичката към нейното АЗ. По същият начин отмерваше и околната среда, ако на даденото място тя се чувстваше спокойно, значи беше уцелила в десятката и там можеше да си прекарва чудесно колкото си иска.
-Спокойствието е състояние което ни е присъщо (започна да говори тя) и заложено да търсим , то е съвкупност от много други положителни състояния и качества които човек притежава, като щастие, радост, здраве... Наричат го още и душевен мир. Знаеш ли, казват за него че е пространството между пръчките което поддържа клетката. Искаш ли сега да го почувстваш? Погледни клетката на папагала си, как е направена и ще ме разбереш.
-Но между пръчките на клетките няма нищо, има само пръчки. Ти шегуваш ли се с мен? -с нацупено носле и с бунтарси тон и отговори момиченцето.
-Това е спокойствието. Видяла си го малката ми, то е там в празнотата на нищото. Пробвай се сега да го почувстваш. Бъди тиха около десетина минути, остани в тишина и се наслаждавай на нея, без да мислиш за други неща. Отпусни се всякаш че се унасяш в сън...и ще го намериш, там вътре в теб то ще те обгърнало с ласката си.
В края на деня, седнала удобно на дивана в дневната си, пред чаша горещо мляко с кафе и порция все още топъл домашен бананов кекс, тя отново се върна в мислите си върху въпросната тема. Обичаше да си подарява удоволствия и това бе едно от любимите й - да разсъждава релаксирайки сред спокойствие и тишина в приятната обстановка на домашният й уют.
Колко много години от съзнателният й живот и косваха да осъзнае че може да бъде господар на емоциите си. Много неприятни неща в живота си щеше да избегне, ако някой и на нея в детството й и беше казал да отгледа спокойствието като едно от най-важните си качества. Но не, тя трябваше да мине през нервни напрежения, депресии, губене на самоконтрол... Поклати глава с малко доза самосъжаление за загубеното време. Но както и да е , в крайна сметка благодарение на всичките тези опитности осеяли живота й тя вече бе непоклатима и невъзмутима в стресова ситуация, дори донякъде те я научиха да бъде тиха и спокойна, говореща бавно и сдържано... и да носи постоянно в себе си онази спасяваща я от материалният ад тишина, "тишина в празнотата на нищото" ...така обичаше да я нарича.
Сивите й клетки вибрираха в отмерена ритмична последователност, като струна на цигулка оставена след докосването от лъка да достигне първоначалното си състояние на покой редейки философии:
"Пространството между пръчките което поддържа клетката" - хубава мисъл, мисля че я бе казал някакъв Дзен учител. А аз какво да добавя: Да се превърнеш и ти вътрешно в това невидимо нищо, видимо празно, ментално препълнено с всякакви ценни съставки които те карат да стигнеш до състояние което йогини и други разнородни духовни последователи се опитват всячешки да достигнат използвайки какви ли не методи. Да можеш да облееш всяка клетка със него, след което да препълнеш себе си и да го оставиш да струи от теб отблъсквайки всичко негативно и вредно. Да го използваш като ореолен щит, щит от спокойствие!!! И да се научиш да живееш лажерно със него, дори и в случайте когато някой те подразни с думи; когато спукаш гума, а нямаш резервна в багажника; когато изпуснеш автобуса; или когато човека с когото имаш среща закъснява с 20 мин...
И да не ти пука, утвърждавайки на себе си, че "да не ти пука" не е остарялият постулат за безхаберие, а израз на спокойствие който ще проявяваш винаги въпреки всичко.
Няма нещо което не може да бъде научено. Всеки стига да поиска би успял да изгради спокойствието като качество в характера си. Вътрешните безпокойства са естественни чувства които съпътстват съвременният човек, но за да живее той пълноценно и щастливо трябва да се опита да ги премахне, защото те са основната пречка за достигането на душевен мир. Единственно със спокойни нерви човек би оцелял в света в който живее!!!
Протегна ръце, разтягайки се, сред което посегна към дистанционното на телевизора, слагайки с този жест край на философските си разсъждения, заменяйки ги с готин филм за завършек на деня.
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/