откъс от книгата: "Оранжеви писаници"
Обичаше есента не заради сходното чувство-тъга което и за нея бе синоним, а заради философските размисли за живота и отговорите на въпросите които тя намираше докато се разхождаше сред нейната тиха оцветена вълшебно в пастелни багри палитра.
Приседна на една самотна пейка, наведе се и взе от под краката си шепа оподали есенни листа, приближи ги до ноздрите си и вдиша аромата им, след което ги допря до страните си, бяха студени и влажни, както няколкото търкулнали се сълзи от очите й. Бе взела решението да не мисли повече за старата си любов и да продължи напред. Загледа се меланхолично около себе си, есента открояваше новото, различното, красивата оптимистична промяна която раждаше в природата беше в контекст с нейното решение за ново начало в живота което тя бе решила да предприеме. Да, есента не се свързваше само с края на топлите и слънчеви дни, а изобразяваше началото на нещо вълшебно, омайно, красиво... прегърна я мисленно точно заради тези символики на промяна.
-Време е, ...тръгвам напред... Откъсвам се от всичко старо, излишно, непотребно, измамно, неистинно, измисленно... отърсвам се от неизказаните думи, от неизживяните чувства, от всичките тези минали, но все още застопорени в настоящето ми спомени за една фалшива любов ... мога да й обърна гръб и да потегля напред с нови чувства и мисли... и с него.
-Него?!
-Да, него.
-И кой, е този "него"? -Задавайки й въпроса приседна до нея на пейката една от най-добрите й приятелки. -И затова ли ме извика на пожар на тази среща, толкова рано сутринта? Минаха ми всякакви тревожни мисли през главата.
-Говореше ми се, затова те извиках. Просто ми се говореше с някой близък човек. Странно е, защото всички искат да помълчат с някой, а на мен ми се говори.
-Ами говори, аз ще те изслушам. Започни например от разказа си за "Него", като за начало.- Усмихна й се приятелката й.
-Той е "Той", и мисля че мога да бъда щастлива с него, и той да бъде щастлив с мен. Да, можем да бъдем щастливи заедно.
-Защо Не!!!
-И аз това си го казах тази сутрин, "Защо не!!!" и взех решението да бъда щастлива.
-Значи наистина продължаваш напред, това е добре, самотата е хубава когато може да бъде споделена с някой който обичаш, тогава можете и да си помълчите заедно, нали?! Пък и не само да си помълчите, а и да си поговорите, и няма да ме викаш рано сутрин за да ти бъда слушател. -Шеговито каза последното приятелката й. -Тези думи разсмяха и двете момичета.
-Хайде, сега един джогинг в парка за здраве. -И започнаха своят умерен бяг по алеята пред тях.
А есента около тях бе изящна, прекрасна, завладяваща. Присъствието й бе меко, топлещо, прегръщащо. Двете тичаха усмихнати и щастливо омагьосани от вълшебницата-есен, облечена в преливаща оранжева роба тя пълнеше сърцата им с позитивен оптимизъм за нещо чувствено ново и различно... само тя есента както си може...
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/