автор:Албена Андонова
-Да, така е!!! Но, може би по-точно бих определила състоянието си като "болно ми е на душата".
-Болно ти е? Това значи че си наранена от някой.
-Наранена, ДА и то от близки хора.
-Разбирам те, аз също съм го преживявала. Знаеш ли, понякога ние правим много неща за хората които обичаме, жертвайки себе си за тяхното щастие, но този наш вид алтруизъм в повечето случай не е оценен.
-Но защо е така?
-Аз също много пъти съм си задавала този въпрос, но отговорите ми са противоречиви на него. Може би някъде грешим във взаимоотношенията си с другите?
-Странно е че нямаш някоя рецепта за случая, като се има впредвид че си философка.
-Рецепти много, но едва ли някоя действа, защото никога не можеш да предвидиш какво ще се случи когато става въпрос за друг човек. Но мога да те посъветвам ти какво да правиш. Болезнено е когато те наранят хора които обичаш и за които си правил всичко. А може би проблема е че ние имаме по-голями очаквания към тях, защото пак акцентираме върху егоизма в нас, а не върху алтруизма който сме вложили. Знаеш какво означава алтруизъм, нали? Алтруизмът е самоотвержена грижа за благосъстоянието на другите, на латински alter означава друг. Забележи-самоотвержена, един вид да помагаш безкомпромисно на другите без да мислиш за отплата и за себе си.
-Значи ние правим този алтруизъм несъзнателно към хората които обичаме?
-Да, въпреки че сам по себе си алтруизъм противоречи на естественият подбор, знаеш каква е идеята за него, че "оцеляват най-добрите", а човек който самоотвержено помага на другия пречи на собственото си оцеляване.
-Това значи, че по този начин ние вредим на себе си.
-Да, така е!!! Колкото и противоречиво да изглежда, това наистина е така.
-Понякога ме шашкаш със своите философски идей.
-Алтруизъмът е хубаво нещо, но акцентиран прекалено много от нас той наподобява на противоположното -егоизъм. Ние само тръбим пред себе си, че сме прекалено добри към хората които обичаме, но когато не получим някаква форма на благодарност от тях с незачитането на нашето "добро", тогава се проявява скритият ни егоизъм под мантията на алтруизмът в нас. Така че болно ни е, не защото сме наранени, а защото сме проявили този егоизъм, това са факти от реалността и трябва да ги приемем.
-И кое е по-добре според теб, да бъдем алтруисти или егоисти?
-Аз ще те посъветвам да правиш делата си в живота така ,че Ти да си удовлетворена от случващото се. Ако се насилваш в името на някаква измислена отговорност и отдаваш прекалено много от себе си за неща и хора които не си заслужават, накрая винаги ще бъдеш потърпевша и губеща. Да бъдеш алтруист е хубаво нещо, Възвишено, но и в алтруизмът трябва да има мярка. Човек трябва да бъде добър, но никога наивно добър, защото 100% ще се появят хора които ще злоупотребят с неговото добро. Безхарактерно е да раздаваш себе си до ента степен за неща извън твоят вътрешен свят, прави Всичко отсега нататък в името на твоето АЗ, защото там вътре в теб е скрито ВСИЧКО, там е тайната за смисъла на живота. Зная всичко това звучи некрасиво и егоистично, но тези мой мисли са доказани от живота Ти, Нали? Престани да се подвеждаш от маските на хората и от фалшивият сценарии на театъра им, не се лъжи да приемаш участие и Ти като актьор в него. Научи се да отсяваш истинското от неистинското. Лесно е да направиш това!!! Интоитивно ще разбереш кое е добро и кое е лошо, кое е правилно и кое неправилно, като се оставиш на чувството от усещането което възприемаш при даденото действие, това чувство никога няма да Те подведе в неправилна посока, защото при нас хората е заложено да имаме изостренна сетивност за тези неща. Разбираш какво имам впредвид, нали? Или за да бъде по простичко ще го перифразирам като използвам една стара и доказана мъдрост "остави се на сърцето си, то няма да те подведе".
-С всичко това искаш да ми кажеш че трябва да избера егоизма.
-Виж егоизмът не е порок на човека или неправилно поведение, това са все погрешни разбирания, той е по-скоро положително качество, необходим е за нашето оцеляване в този бездуховен свят в който живеем, и за това в крайна сметка е заложен априорно във всеки от нас. Егоизмът е вграден в цялата ни същност, още от първата глъдка въздух която поемаме, до последният ни дъх той присъства постоянно в живота ни. Като всяко живо същество, всеки от нас представляващ една малка частица от пъзела на Еволюцията се стреми да оцелее и да запази генетичния си материал за поколенията си... Нека бъде приоритет за теб да се стремиш към по-добро за себе си, защото когато ти си добре-то тогава и хората около теб ще бъдат, в този случай логигата какво ни казва-погрижи се първо за себе си.
-Ок, ще се грижа вече първо за себе си.
-Да, погрижи се. А следващият път ще говорим за Хуманизъм.-Усмихна се тя, спомняйки си думите на дядо си "Алтлуизмът и Хуманизмът са две различни понятия детето ми-запомни го!!! Обещай ми че ще следваш философското течение Хуманизъм"
-И какво за Хуманизъм?
-Ще ти цитирам малко от Уикипедия за Хуманизъм, за да подразня любопитството ти:
1.Всеки човек е невероятно творение.
2.Човешкото същество е толкова природа, колкото създание.
3.Човечеството е като един голям свръх-организъм и ние сме част от него.
4.За най-доброто функциониране и благополучие на човешкото същество е необходима пълноценна връзка и сътрудничество.
-Хареса ми това което ми цитира, бих искала да бъда хуманиска , а не алтруистка.
-Да, хуманизмът е изключителна идеология, поставяща на първо място уважението към личността, със сигурност ще ти допадне.
копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт