откъс от книгата:"Оранжеви писаници"
ЗА ДА ОТКРИЕШ ЕДИН ПО РАЗЛИЧЕН СВЯТ
.........................................................................................................................
-Думи, думи... толкова много поучителни думи... ще ми липсваш дядо, всичките тези твой мъдрости които ме съпътстваха в моят жизнен път. -Постави тя букета цветя върху все още пресният гроб на дядо си, след което застана до него с наведена глава и със спомени...
............................................................................................................................
-Настъпил е момента в който трябва да разкриеш скритото, "нещото" което е намерило убежище дълбоко в теб. Тези всичките чувства, мисли, мечти, блянове... направи им път за да могат да излязат на повърхността и да се реализират. Сподели ги смело със света.
-Да, но те са моите съкровенни тайни, нима е редно да ги оголвам пред всички?
-Ти не ги оголваш, просто споделяш своят опит и предаваш нататък, такъв е законът. За да може да се риализира една твоя мечта тя първо трябва да покълне в сърцето ти, но след като я захраниш със своите чувства и мисли трябва да я пуснеш навън, на нея и трябва повече енергия за да се реализира, повече храна, а тази храна ще и дадат хората с които я споделиш.
-Но ако те не са мой доброжелатели?!
-Това не трябва да те притеснява, защото дори враговете ти ще работят за твоето добро несъзнателно.
-Какво имаш впредвид?
-Защото те мислейки за твоята мечта ще я материализират. А колкото повече хора мислят и говорят за нея, по бързо тя ще се сътвори в реалността.
-Но, ако е толкова лесно защо тогава съществуват нереализирани мечти и желания?!
-Въпроса ти е уместен. Уловката е в начина по който ще разкриеш своята мечта и какъв е твоят поглед върху нея, какъвто е той, такъв ще бъде и на околните. Никога не казвай: "Аз искам да направя това и това" , правилното изречение започва "Аз ще направя... " В момента още който ти го мислиш и изричаш по този начин започва материализирането, а когато същото го правят голяма група от хора те спомагат за бързата му реална трансформация.
.............................................................................................................................
Думи, думи, думи... всичките тези спомени за неговите слова тя носеше в себе си и ги предаваше нататък, по този начин той винаги щеше да живее в нейното сърце и във света...
-Чао дядо!!! -Погледна тя дървеният кръст с некролога и се сбогува по своя си начин. А споменът за неговите думи отекваше в главата й:
-Надникни с широко отворени очи вътре в себе си, за да откриеш един по различен твой свят. И това което намериш там вътре покажи го смело на света!!! Само така то ще може да се реализира.
откъс от книгата: "Оранжеви писаници"
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/