откъс от книгата: "Оранжеви писаници"
-И как мислиш че ще го видя?! След като ми казваш че съществува-покажи ми го. Питам те "как си?", ти ми отговаряш винаги "добре!". Кажи, как го постигаш това "добре"?!
-Просто не съм черногледа.-Му отговори тя.
-И ми казваш че е толкова просто според теб да не бъдеш черноглед, когато около теб има само тиня и киша?!
-Не казвам че е лесно да се измъкнеш от бездната ако си потънал в нея, но зная че е възможно. Изпадала съм често в ситуации в които съм била обезсърчена, но никога не съм си позволявала да бъда обезверена. Знаеш ли, всичката сила се крие във ВЯРАТА, имаш ли я дори и крила ако трябва ще ти поникнат за да излезеш от пропастта. Не бъди и ти обезверен, вярвай в себе си, по този начин никога няма да бъдеш безпомощен, защото ще бъдеш подкрепян от самия себе си, а никой няма да ти помогне по-добре ако ти не си помогнеш сам, нали?! Вярвай и в по-доброто бъдеще, визуализирай това свое бъдеще, там то съществува и ти си на крачка от него, само трябва да я направиш тази крачка, опитай и ще видиш че е така.
-Хей, ама голям си оптимист, но аз нещо се съмнявам в истинността на твоите думи, на мен ми звучат нещо само теоритично. Имам толкова много проблеми в момента и от всякакво естество и със всеки изминат ден ги чувствам как затягат по стегнато своята примка около врата ми... тази визия за по доброто мое бъдеще някак си се размива пред погледа ми и аз не мога да я видя очертана дори и да напрягам с усилие зрението си.
-Ами опитай за начало с вярата в себе си и в своите неподозирани сили които криеш вътре в теб, те ще ти помогнат да избистриш погледа си. Казват че вярата в себе си е първата тайна към успеха. Само ако я има тази вяра ще можеш да се справиш с всички превратности в живота си, тя ще е семето благодарение на което ще покълнеш позитивната нагласа на ума си, и тогава ще разбереш че позитивността ще бъде ключовият фактор който ще те направи щастлив човек. Виж жизнените битки са еднакви за всички хора, всички ние си имаме нашите тревоги, безсънните си нощи, скритите сълзи и често сме усещали онази болезнена буца застанала в гърлото ни ... Живота не може да бъде безпроблемен, но можем всички ние да го живеем щастливо въпреки всичко и заради всичко. Сега се усмихни и кажи: "Аз вярвам в себе си и вярвам че всичко ще бъде наред!!! "
...Но той не го направи!!! Вместо това каза: -За какво да се мъча като няма за какво да живея. На екс изпи питието си, бръкна в джоба си и извади от там смачкана банкнота която хвърли небрежно на масата и без да я погледне каза: -Това е за сметката, аз ставам.
Докато той се отправяше към вратата на заведението тя го изпрати с поглед пълен с тъга. Искаше и се да вижда в момента онзи свой приятел-красивият мъж притежаващ магнетичната сила да покорява своите почитатели с талантите си на поет, писател, художник, философ... но видя превит слаб силует скрит като сянка под вече големите дрехи, вървящ бавно и несигурно с наведена и отпусната глава с поглед скрит под козирката на шапката търсещ там убежище от своите илюзии. Изпита болка, но знаеше че е безсилна да мотивира един отрекъл се вече от всичко алкохолик, докато той сам достигнал "дъното" не вземе решение да се лекува оттласкайки се към трезвеното си АЗ. Малка е крачката която ни дели от успеха, но също малка е крачката деляща ни и от провала, ние избираме дали да загубим себе си или да бъдем себе си.
Глътна от кафето си и се намръщи, беше горчиво, сложи захар две пакетчета, две сметани, разбърка го внимателно след което отново отпи, услади й се. Усмихна се, така е и с живота от нас зависи как ще го забъркаме дали ще ни горчи или ще ни хареса.
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/