откъс от книгата: "Оранжеви писаници"
Нежният танц на вятъра с листата по клоните на дърветата караше градината да оживява превръщайки я в пееща градина. Тези природни симфонии от звуци галеха слуха й и релаксиращо караха съзнанието й да си отпочива в състояние на ОММММММММММ. Тялото и умът й биваха спокойни в този омаен полъх на тишина, затова тя обичаше да присяда тук и да си подарява минутки на отдих и себеусещане, обръщайки внимание на празнотата вътре в нея която това кътче й дава, онази празнота криеща се между две мисли, между две дихания... празнотата чрез която се изразява неизразимото. За нея тишината бе най-голямото откровение, в нея тя намираше най-добрите и ясни отговори на вечните въпроси които се раждаха в ума й, а гласът на тишината винаги казваше истината, той не лъжеше. Обичаше да затваря очи и да не съзнава, а само да усеща, тази вътрешна будност и даваше решенията на проблемите в битувизма, помагаше й да се зарежда с бодрост и енергия, създаваше мира й със себе си и с околните. А тя имаше нужда в момента от този Мир. Последните месеци от живота й бяха тежки, имаше загуби на близки, раздели, животът и смъртта и отнеха любими хора, имаше предателства, рухване на доверие, житейски изпитания от всякакво естество... Но този неин сблъсък с трудните изпитания които животът й поднесе не и отне надеждата за едно по-добро бъдеще. Тя знаеше че утре щеше да бъде по-добре от днес и това я крепеше да прави своите крачки, напред, падаше, ставаше, отупваше се, но пак продължаваше, напред. Не се отказваше, Да, тя никога не се отказваше, и нито едно препиятствие не би я спряло да върви своят ход.
"Трудните моменти са най-добрите ни учители!!!" -тази мисъл тя си повтаряше често, тези моменти ни приковават погледа върху ценностите в живота ни, учейки ни да ги толерираме, отварят ни очите за истинските неща които трябва да ценим. Лесно е глава да отпуснеш, да се предадеш, да се откажеш, има хиляди начини да провалиш живота си, трудно е да победиш и точно това "трудно" трябва да бъде твоето предизвикателството, провокация които да те поддържат жив за да оцелееш.
Точно тук на тази пейка водеха преди време разговор с дядо й на тази тема. Тя си спомни неговите думи: -Никога не се превивай от безсилие. Плачи, но не страдай. Запомни, не опустошавай вътрешният си свят в агония на душата, нишката детето ми е малка между тъгата и депресията, а депресията може да се превърна в пагубна за теб, затова винаги търси мотивация и вдъхновение във всичко което те заобикаля, те ще бъдат твоят хляб, твоята вода, въздуха който ще дишаш, енергетикът който ще те поддържа жива.Ако не направиш това всичкият стрес с който ще се сблъскаш в ежедневието си ще се натрупа и ще превърне животът ти в малък ад. А ти не искаш това, нали?! Трудните моменти винаги ще ги има, такова е естеството на животът ни, но ти ще бъдеш благодарна на трудните си моменти в живота, защото те ще ти открият мъдростта на вековете и ще те превърнат в мъдър човек. Мъдростта е най-важното качество-достойнство на човешката личност. Благодарение на нея ще придобиеш алхимическото съчетание от жизнен опит, знание, познание, прозорливост, проникновение, интуиция и способност да вникваш в малките детайли и дори да виждаш незримото.
...Проникнали между клоните на дърветата няколко ярки слънчеви лъчи докоснаха лицето й, тази милувка успя да я оттърси от унеса й на релакс . Тя отвори очи и се загледа в клоните на дърветата пред себе си чувайки вятърът как пее в тях.
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/