откъс от книгата: Оранжеви писаници-1 част
-Ехо...здрасти, как си днес?
-Здравей, добре съм, ти как си?
-Супер, исках да проверя само как си и да ти изпратя поздравчета от мен... -Но не беше само това тя имаше още много неща да му казва, например, че той бе обсебил чувствата и мислите й още от мига в който тя от любопитство бе надникнала в неговият профил във facebook, за да погледне снимката му-акт при който цялото й същество бе разтърсено от усещането което неговият поглед и усмивка бяха породили в нея. Тогава бе изпитала чувство на влюбеност-всякаш, че винаги е познавала този човек, чувство всякаш, че винаги е обичала този мъж, че винаги е принадлежала и тялом и духом на него-все странни усещания, но напълно истински, които я караха с цялото си същество магнетично да се стреми към него. В началото те я объркваха и може би плашеха, за това умишлено отклони многократно поканите му за среща, всичко това което изпитваше и звучеше малко налудничаво-но бе факт, реален факт, нещо което преживяваше, което изпитваше, което усещаше... и колкото и повече да се противопоставяше на тези чувства-а правеше това вече няколко месеца-те повече я караха да изпитва с тялото си вибрация като от електрически ток само при мисълта си за тях , да-беше време вече да престане да ги отхвърля.
И сега докато пишеше messages си към него гледаше малката му снимка в колонката в съобщения от facebook и установяваше, че го обича.
Все още не познаваше този красив мъж, но интуитивно знаеше, че той просто и е "даден", предусещаше, че бе намерила своето енигматично същество от противоположния пол и знаеше, че много скоро тези две енергии Ин и Ян щяха да се сплотят в една перфектно цяло в което щеше да се размие егото и нямаше да има "две личности", а само и единствено любов... предусещаше, че ги очакваха едни от най-хубавите моменти в живота им.
Преди време бе чела в интернет, че преди милиони години първите хора пришълци от планетата Марс, които се заселили на Земята, били двуполови същества – мъж и жена в едно тяло. След като пристигнали на нашата планета, останали толкова очаровани от красотата на природата й, че решили да се разделят на две половинки, за да могат да имат възможност да разгледат повече от прелестите, които ги заобикалят. Дълго бродили надлъж-нашир... но след време се почувствали много самотни и закопнели един към друг с желанието си отново да се върнат в старите си тела, да се слеят в едно със сродните си души. Но за съжаление това се оказало почти невъзможно или трудно достижимо, защото от дългото странстване те се загубили и забравили кой на коя душа принадлежи. Оттогава насам всеки поотделно броди по Земята и търси своята изгубена половинка, а когато я намери се чувства за първи път цялостен, хармоничен и възвисено щастлив.
А как ще познаем своята половинка когато я срещнем-много лесно, просто ще се включи паметта на душата и ще ни припомни... Както в момента сега правеше с нея. Всичките тези неща които изпитваше към този мъж бяха именно такива проблясъци.
-Приятен ден ти пожелавам. -Каза той в съобщения.
Тя взе дълбоко глътка въздух и посегна към клавиатурата, за миг страха от необяснимото което й се случваше я поспря, но знаеше че момента е настъпил и трябваше да направи смела крачка напред, за да направи път на това което искаше да може да се прояви в живота й. Написа:
- В главата си ми !!! -И замря очакващо да види отсреща какво щяха да и отговорят.
-И в моята!!!
Този отговор я усмихна, тя знаеше, че е така, нещо и подсказваше, че и той мисли напоследък за нея и докато се усмихваше написа.
-Знам, че е така.
Колко малко му трябва на човек понякога, за да изрази чувствата и мислите си, само няколко думи, събрани в кратко изречение -но изказваш толкова много с тях.
-Искаш ли да се видим тази вечер на вечеря? -Попита той.
-Да!
Беше превъзбудена докато се подготвяше за срещата, от притеснение ръцете и трепереха -все едно, че се бе предозирала с кафета. Тя знаеше какво я очаква, душата и априорно бе подготвена за хубавото което и предстоеше, всякаш, че цял живот се е стремяла към него, но познатостта не и попречи да се вълнува, напротив дори повече усили адреналина й. До сега беше обичала-но никога по този странен начин. Как може да обичаш човек който дори не познаваш-а да имаш усещането все едно, че преди няколко часа си се разделил с него и то с думите до по-късно...
Бяха се разбрали да се чакат пред едно заведение, таксито и спря наблизо и тя се отправи към мястото на срещата, видя го от далече, стоеше там пред огромната стъклена врата и пушеше, крачките й станаха по-бавни, прииска й се да избяга, да се обърне и да си тръгне преди да осъществи това рандеву, но... продължи все по-бавно и по-бавно. Вървеше към своето бъдеще, към своето изгубено и толкова дълго търсено друго противоположно Аз. Когато наближи по-близо към него, той я позна, захвърли цигарата в близкият до него уличен пепелник и пристъпи към нея, стояха един срещу друг, няколко сантиметра деляха телата им, лицето му бе над нея-беше доста по-висок, каза й Здравей тя повдигна очи към него и тогава неговият магнетичен поглед се изгуби в кехлибарените й очи. Случи се магията...Той я притегли към себе си и я прегърна -времето спря за тях и света наоколо им притихна замръзнал, ако по-късно ги бяха попитали колко са стояли така гушнати на улицата нямаше да могат да отговорят-може би малко време или доста, нямаха спомен за това, а за усетеното чувство на хармония помежду им и желанието им всеки един от тях да изрази себе си чрез духовното, емоционално и сексуално споделяне отправено към другия. Беше прекрасно и мистериозно преживяване, те знаеха, че са попаднали на подходящото място с подходящият човек всякаш , че са пътували във времето и пространството, за да се открият отново като физически и духовни създания тук и сега и да могат да научат урока за този си живот спомогнати от любовта си, преди да я търсят и срещнат отново при следващото си прераждане...
Той взе ръката й и я поведе към колата си-отидоха в тях. Тази вечер вечерята не се състоя, нямаха нужда също и от думи, потребност имаха само от усещания... Телата им чрез докосванията и целувките им танцуваха физически и духовно, обменът между душите им бе "пълен" благодарение на сексуалната енергия усетена между тях присъща до "Нирвана". Те правеха любов, не секс-онова висшо съпреживяване, което щеше да бъде благотворно и трайно за тях , защото по своята същност то бе духовно изживяване, въздействието на което върху ежедневният им живот по късно щеше да ги мотивира за велики дела.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/