откъс от книгата: "Оранжеви писаници"
И сега искам от теб точно това да стиснеш зъби и да се изправиш на крака. Аз зная че ти можеш да го направиш, защото си от типа хора които никога не хленчат и могат сами да превържат раните си и да продължат пак напред ако трябва дори и с "патерици" и "понакуцвайки". Ти си лидер, обществена личност, бизнесмен, хората ти ще те последват единствено ако са убедени в твоята отдаденост на каузата ти. Отдадеността е силно качество сравнимо като вярата и силата в себе си, без него ти не можеш да просперираш и да постигаш целите си, ако то отсъства от вътрешният ти свят ти няма да бъдеш водач, няма да можеш да вдъхновяваш и въодушавяваш хората си които ще бъдат готови да те следват доверявайки ти се. Има един закон за доверието при който хората вярват на убежденията на водача си и игнорират своите, но той важи само тогава когато лидера е напълно отдаден на вярванията, убежденията и каузата си, именно силата на тази негова отдаденост привлича магнетично последователи, тя е метафората на образа ментор. А има и още нещо много важно което искам да подчертая, запомни единствено отдадеността ти ще те изтласка нагоре към върха.
Ще се отдадеш изцяло на целите си, посвети се на тях, дай най-доброто от себе си, това на което тук и сега си способен, само тогава ще можеш да превърнеш невъзможното във възможно и да реализираш мечтите си, повярвай ще изпиташ накрая истински катарзис от удовлетворение за достигнатото. Но трябва поемеш ли този път на отдаденост да си готов да дадеш каквато трябва лична жертва от себе си, само"този, който в своето време е дал най-доброто от себе си, е живял за всички времена" казва немският поет Фридрих Шилер, искам и ти да изцедиш всичко "най" от себе си приятелю мой, всичките тези положителни качества които се таят вътре в теб, използвай ги за средства за да достигнеш върха към който си се запътил. Бъди дисциплиниран, иновативен и продуктивен в отдадеността си, нека целите ти бъдат привлекателни, но реални и ясни, само тогава когато ги поставиш като такива те ще имат по-бърз шанс за реализация, ако са фантазии и нереално-достижими ти не ще ги достигнеш дори и да си готов да умреш за тях. Не бъди фантазиращ, а действащ.
-Ами това от мен, усмихна му се тя, ще завърша с един любим цитат на още по любим автор Кен Макелрой "Отдадеността ни дава нова сила. Без значение какво ни връхлита-заболяване, бедност или нещастие - ние никога не отклоняваме поглед от целта."
Той вдигна наведена си глава и отправи поглед към очите й и кимна мълчаливо, след което махна с ръка към сервитьорката.
Говореха рядко през последните години, но винаги когато се случваше беше дълго и продължително като всеки един последователно връчваше щафетата на пробудител и оратор, този път тя беше тази която трябваше да надъха един от най-добрите си приятели, на предишната им среща той й бе говорил над три часа... Имаше дълги периоди през които месеци наред дори съобщение не си пращаха, но това не пречеше да таят истинско приятелство един към друг и винаги когато се срещаха да изпитват чувството че предишният ден са се видяли за последен път.
На излизане от кафето преди да се сбогуват той я погледна с доверие и благодарност: -Хубаво е човек да знае че когато има нужда от съвет и надъхване да има към кого да се обърне. Благодаря ти миличка, обичам си те, знаеш !!!
Тя му се усмихна -И аз си те обичкам, не го забравяй. Ти си готино човече. Нека отдадеността бъде преоритета ти от днес нататък.
Преди да тръгне в противоположната посока от неговата тя се загледа в отдалечаващият му се силует по улицата, все същият си беше както преди, спортното му сако очертало мускулестият му гръб обърнат към нея и походката излъчваха онази мъжка мъжественост която би накарала всяка една жена тайничко с периферното си зрение да го погледне с желание... Тяхната препратка към историята им бе следната, някогашното им младешко влюбване трябваше да прерастне в искрено и реално приятелство между мъж и жена каквото много рядко се срещаше в живота и ако го имаше беше изключение. Сега той бе един от първите от списъка на малкото качествени приятели които и се брояха на пръстите на едната й ръка. В главата и се завъртя част от стихотворение което бе срещала в Нета, но винаги без упоменатия му автор, което точно описваше тяхното приятелство. " Добър ден, приятелю, добре че дойде. Как си ти?... Да започна направо. Дай ми сила и вяра, братле... Дай ръка да ти хвана по-здраво..."
Да, това бе истинско вечно приятелство - което винаги дава сила и вяра...
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/