Откъс от книгата: Държа ръката ти
автор: Албена Андонова-А.С.А.
автор: Албена Андонова-А.С.А.
Сега ще чистим с теб.
Ти си в своя дом. Оглеждаш се и виждаш около себе си толкова много ненужни неща, които си събирал години наред. Стари и непотребни вещи, на които единственото им предназначение е да събират прах върху себе си. Защо ги пазиш? За какво са ти? Не се разделяш с тях от сантименталност, защото ти навяват спомени или може би, защото все си мислиш, че нещо ще ти потрябва и живееш затрупан с тях. Като вманиачен трупаш вехтории от миналото си, превръщайки себе си във вещоман. Неусетно, ден след ден те заемат по-голямата част от пространството в дома ти, обсебвайки го и задушавайки те с наслоения в тях прахоляк.
Днес ще изхвърляме с теб. Ще вземем голяма найлонова торба и ще я пълним, нахвърляйки в нея всичко, от което искаме да се освободим в дома си. О, не спирай пред тази вещ, недей, не я отделяй, тя не ти е нужна. И тази също. Зная, трудно е да се разделиш с неща, които си обичал и които в своето време са ти носили положителна емоция, но те са само част от миналото. Един избледнял спомен. Днес са непотребни, ненужни, демоде. В първите минути на “приготвянето ти за нов живот“ подреждаш внимателно в торбата дрехите, аксесоарите и всички други стари неща, с които се разделяш. Поспираш върху всяка вещ с носталгия към спомена, който тя ти носи. След половин час просто хвърляш и не се замисляш. Това, че вече няма място в големия плик, не те притеснява, взимаш друг и друг и пълниш, докато не изхвърлиш целият боклук. Около теб става все по-светло и просторно. Една и съща стая, но вече толкова различна. Можеш да дишаш в нея, да танцуваш. След което взимаш парцал, препарат, прахосмукачка и изчистваш до блясък новия си дом. Накрая си удовлетворен от добре свършената работа.
Сега ще направим същата чистка и с мислите ти. Това минало, проектирало се върху днешния ти ден, вече не ти е нужно. Остави го назад, зад гърба си. Казваш, спомените, опита, всичките тези изживени години - как просто така ще ги захвърлиш. Не е ли точно това смисъла на живота - да живееш, да живееш и да трупаш живот в чувства, в мисли, отъждествявайки се именно с миналите си дни, гордеейки се с добре изживения си живот. Не, не това е смисълът на живота. Животът не е миналото ти, той е днешният ти ден. Днешният ти ден определя утрешния ти. Бъдещето не го твори миналото ти. Това, което си бил, то е минало свършено време, запомни, минало-свършено. Забрави го. Не се връщай назад непрекъснато. На ден над 70 000 мисли препускат в мозъка ти, от днес тези мисли ще бъдат концентрирани само и единствено върху това, което искаш да бъдеш сега. Мозъкът е сложно нещо, но има достатъчно любопитни факти, които потвърждават възможността за контрола ни върху него. Запознат си със силата на подсъзнанието. Днес ти ще започнеш да твориш своята реалност именно с това си знание. И ключа, не забравяй, е в отхвърлянето на миналото. Преди си бил това и това, днес вече си друг, с нови чувства, с нови мисли и с нови действия. Забрави всичко изживяно. Не е толкова трудно. Просто не мисли за миналото си, не се връщай в спомените си. Мисли за днешния ден, за утрешния, за бъдещето си. В началото ще ти бъде трудно, защото при диалог си свикнал да изтъкваш минали случки, събития, преживявания и да разказваш за тях пред другите. Питаш се: ами за какво вече ще говоря. Ще ораторстваш за това, което правиш в момента, за това, което искаш да постигнеш. Разчистил сивите си клетки от миналото си, ти ще имаш достатъчно място за нови, градивни мисли, които от главата ти ще се проектират в реалния ти свят.
...следва продължение
Ти си в своя дом. Оглеждаш се и виждаш около себе си толкова много ненужни неща, които си събирал години наред. Стари и непотребни вещи, на които единственото им предназначение е да събират прах върху себе си. Защо ги пазиш? За какво са ти? Не се разделяш с тях от сантименталност, защото ти навяват спомени или може би, защото все си мислиш, че нещо ще ти потрябва и живееш затрупан с тях. Като вманиачен трупаш вехтории от миналото си, превръщайки себе си във вещоман. Неусетно, ден след ден те заемат по-голямата част от пространството в дома ти, обсебвайки го и задушавайки те с наслоения в тях прахоляк.
Днес ще изхвърляме с теб. Ще вземем голяма найлонова торба и ще я пълним, нахвърляйки в нея всичко, от което искаме да се освободим в дома си. О, не спирай пред тази вещ, недей, не я отделяй, тя не ти е нужна. И тази също. Зная, трудно е да се разделиш с неща, които си обичал и които в своето време са ти носили положителна емоция, но те са само част от миналото. Един избледнял спомен. Днес са непотребни, ненужни, демоде. В първите минути на “приготвянето ти за нов живот“ подреждаш внимателно в торбата дрехите, аксесоарите и всички други стари неща, с които се разделяш. Поспираш върху всяка вещ с носталгия към спомена, който тя ти носи. След половин час просто хвърляш и не се замисляш. Това, че вече няма място в големия плик, не те притеснява, взимаш друг и друг и пълниш, докато не изхвърлиш целият боклук. Около теб става все по-светло и просторно. Една и съща стая, но вече толкова различна. Можеш да дишаш в нея, да танцуваш. След което взимаш парцал, препарат, прахосмукачка и изчистваш до блясък новия си дом. Накрая си удовлетворен от добре свършената работа.
Сега ще направим същата чистка и с мислите ти. Това минало, проектирало се върху днешния ти ден, вече не ти е нужно. Остави го назад, зад гърба си. Казваш, спомените, опита, всичките тези изживени години - как просто така ще ги захвърлиш. Не е ли точно това смисъла на живота - да живееш, да живееш и да трупаш живот в чувства, в мисли, отъждествявайки се именно с миналите си дни, гордеейки се с добре изживения си живот. Не, не това е смисълът на живота. Животът не е миналото ти, той е днешният ти ден. Днешният ти ден определя утрешния ти. Бъдещето не го твори миналото ти. Това, което си бил, то е минало свършено време, запомни, минало-свършено. Забрави го. Не се връщай назад непрекъснато. На ден над 70 000 мисли препускат в мозъка ти, от днес тези мисли ще бъдат концентрирани само и единствено върху това, което искаш да бъдеш сега. Мозъкът е сложно нещо, но има достатъчно любопитни факти, които потвърждават възможността за контрола ни върху него. Запознат си със силата на подсъзнанието. Днес ти ще започнеш да твориш своята реалност именно с това си знание. И ключа, не забравяй, е в отхвърлянето на миналото. Преди си бил това и това, днес вече си друг, с нови чувства, с нови мисли и с нови действия. Забрави всичко изживяно. Не е толкова трудно. Просто не мисли за миналото си, не се връщай в спомените си. Мисли за днешния ден, за утрешния, за бъдещето си. В началото ще ти бъде трудно, защото при диалог си свикнал да изтъкваш минали случки, събития, преживявания и да разказваш за тях пред другите. Питаш се: ами за какво вече ще говоря. Ще ораторстваш за това, което правиш в момента, за това, което искаш да постигнеш. Разчистил сивите си клетки от миналото си, ти ще имаш достатъчно място за нови, градивни мисли, които от главата ти ще се проектират в реалния ти свят.
...следва продължение
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/