текст: Албена Андонова-А.С.А.
На Б.
Дълбоките усещания, които имаш там горе, не можеш да ги почувстваш долу в града. Мълчаливи прозрения се стаяват в теб, родени от величествените гледки на планината, разкриващи се пред очите ти. Иска ти се да ги превърнеш в думи, за да ги преразкажеш на другите, но не можеш. Защото колкото и да си умел оратор, ще принизиш с ограничеността на словото, тайнството, което те са ти разкрили. Мислиш си, че и с фотографиите, които си направил, ще можеш да разкриеш чрез погледа на твоите очи този уникален свят, но се лъжеш. Защото не е същото, ако другият сам не го е видял.
Планината учи на тишина, на спокойствие, на умиротворение със себе си и с околния свят. Тя те отскубва от битовизмите на материалния свят, тя отхвърля всичките ти блуждаещи мисли в главата ти и те прегръща нежно с воала на любовта. Да, планината е любов! Онази любов, наречена от нас Божествена любов, за която все умно говорим и все я търсим - тук я има в изобилие. Тя пропива в теб, във всяка твоя клетка, чувстваш я как тече във вените ти, как пулсира в сърцето, как те повдига витално и ти летиш - буквално летиш. В планината ти ставаш по-енергичен, тук не чувстваш умора, физическа болка, можеш да издържиш километри в труден преход, нищо че само преди няколко часа долу, в града, те е наболявал кръст или крак. Планината е енергетик, дава ти енергия, енергия за живот. Тя отхвърля всички деструктивни мисли от главата ти, отлепва всички негативи, полепили се по сивите ти клетки, подарява ти медитативно усещане на покой, спокойствие, тишина и щастие. Ти се чувстваш щастлив в нея, щастлив от това, че си тук, от това, че те има, от това, че си жив... Чистият въздух, палитрата от цветове, подредена изкусно от Бог, усещанията, които те предизвикват вътре в теб, ти действат като хапче за пробуждане. След съприкосновението си с планината завинаги оставаш с “широко отворени очи“, с отворени очи за малките и големите неща в света, който те заобикаля.
Планината те е направила по-мъдър от преди, по-добър, по-човечен. Върховете и тяхното покоряване, са те направили по-смел, по-упорит, и по-вярващ в своите сили. Когато си там, горе, на най-високата точка на планината, ти съпреживяваш екзистенциални усещания, които по-късно пренасяш и долу, а там, долу, вече си по-различен, защото знаеш, че няма връх, които да не можеш да изкачиш, няма цел, която да не можеш да достигнеш, няма желание, което да не можеш да постигнеш.
Иска ми се да ти предам този стремеж към високото, да хвана ръката ти и да те заведа там - горе на върха, за да усетиш това, за което ти разказах, което планината те кара да усещаш и чувстваш.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/